ГУКАНЕ

През прозореца потича веселото гукане на бебе,
което майка му разхожда ей там долу по улицата.

Повтаря си на глас едни и същи звуци.

Щастливо е, че може като другите.
Опитва да заговори чак и птиците.

Не му пука още дали му разбират,
но без съмнение е справедливо.

Нали и то не схваща все още
всичко казано от хвъркатите
и хората на ръка разстояние.

Малкото тепърва ще се учи
как не е полезно да мълчи.

Как уверено да заговаря
цялото и неговите части.

И с последната мравка
ще знае как да спори,
за да не остане
по-назад.

А на мен
ми се губят
умишлено думи.

Връщат ми се обратно.
От последната до първата.

Гука ми се бебешки по този свят,
твърде приказлив, нищонеказващ. 

Гука ми се с гукането твое.

Суче ми се от ума ти.
 

Като новородено.

Започва ми се отначало.

Но с теб само. Да, точно с теб.

-