събота, 4 април 2020 г.

С ПОЛОВИН УХО




Слушам вече с половин ухо
простакът премиер, докато
трае пандемията заради
внезапен коронавирус,

такава образцова простащина
за толкова кратък период от време
не е сервирана на общественото тяло,

пандемия в сянка ни дебне отвъд обявената,
пандемия на политическото слабоумие,

отровната капка от словесно храчене,
в която можеш да удавиш нагло
биографията на цяло едно
или две поколения
за броени дни,

мисля си,

докато ми свършва мастилото,
с което трябваше да напиша нов стих
за благите й мимики и походката й
по тротоара, които ми липсват
така нетърпимо точно сега...



-

ПЕЧАТ



Като удар с печат е всеки мой стих,
който разплита мислите ти,
за да стигне до
най-важната -

как ти се иска
да се измъкнеш
от капана на поезията ми
с най-малкото съпротивление,
а аз да се направя, че не подозирам,

че не прозира сърцето ми през
този стих за сълзите ти,
падащи навътре,

да се направя...



-

четвъртък, 2 април 2020 г.

ФЕМИНИЗЪМ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ



В извънредно положение заради пандемия
милиони като теб, момиче на сърцето ми,
губят правото си на грим,
правото си на лак,
правото на
прическа...

"Стойте си вкъщи" сега е призив,
от който козметичната индустрия
търпи непростими, огромни загуби,
но тържествува търговията
с различни модели
стерилни маски.

В интернет вече има конкурентна битка
за модерно превързване на муцуните ни.

Вихри се дизайнерско въображение
заради печалба по време на криза.

Милиони, милиони като теб,
мило момиче на сърцето ми,
трябва да се примирят, че
докато трае пандемията,
няма да губят часове,
за да се гримират,
лакират или
оправят
коси...

Милиони като теб
по време на пандемия
и препоръки за оставане
между четирите стени,
множат като никога
селфита и клипове
в мрежата, за да
спасят образи,
отглеждали
с години.

И утре, ако спуснат заповед
за временно носене на секси намордници,
вероятно ще е поне някаква малка утеха,
така ли е мило момиче на сърцето ми?

Всъщност, не знам защо
пиша пълни глупости.

Исках само да ти издам,
че е смущаваща тишината по тротоарите
без онзи джаз, изпълнен от дамските ти токчета.

Свирепо ми липсва танцът на сянката ти
по булеварди, паркове и алеи,
дори и когато си по кецове,
момиче на сърцето ми...


-

сряда, 1 април 2020 г.

ЕДНО ДЪЛГО ИЗРЕЧЕНИЕ



Общува ми се с теб
в едно дълго изречение,

с косите ти ми се общува,
със сенките под очите ти,

и със сенките вътре в теб,

общува ми се без текст,
готов за озвучаване,

без каквато и да е
предварителна
подготовка,

броят ми се
снежинките, които
падат върху миглите ти,

по никое време изпращат ми се
стихове по водосточните тръби,

ухото си ти само доближи,
доближи до тях ухото си...


-

вторник, 31 март 2020 г.

ДОКАТО СЛУШАМ ГРЕГЪРИ ПОРТЪР



Внезапни снежинки се блъскат
самотни в косите и лицето ми,
малко след девет вечерта,
на трийсет и първи март
две хиляди и двайста,
докато отивам
да купя хляб,
но магазина
е затворен,

прибирам се и си пускам
великолепното изпълнение
на песента "Заведи ме в алеята"
на феноменалния Грегъри Портър,

докато върви следващото парче
"Влюбвам се твърде лесно",
усещам, че снежинките
все още са по лицето
и косите ми, за да
ми докажат, че

времето понякога тече
по различен от обичайния начин,
а отчаянието няма запазено място там,
където джазът говори вместо мен и нея,

извън бърборилнята на бърбовковците,
извън бърборилнята на бърборковците,
извън бърборилнята на бърборковците.


-

събота, 28 март 2020 г.

УРОК ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ




Мийте си ръцете
в продължение на минута,
гледам новопоявил се клип
на екран над главата ми,
докато чакам 12 минути
да дойде метрото
в моята посока.

В кадър е
симпатична дама, която
показва как и къде да търкаме
упорито с пръсти, за да се измием
внимателно и лесно от лепкавия ден.

Извънредното положение
заради пандемия
с коронавирус
е удължено.

Представям си как този клип тече
по телевизии, радиа и сайтове
по стотици пъти на ден.

Чувам песента на водата,
която се лее от хиляди мивки,
докато по едно и също време
хиляди ръце се търкат
нервно и самотно
една в друга.

Стотици кубици
лепкаво безвремие
се оттича по канализацията,
а пречиствателните станции
на милиони човешки мозъци
са изправени пред задачата
да не изпадат в озадачение.

Никой никога не е знаел,
че ръцете се мият
цяла минута,
убеден съм.

Вкупом
с един клип
милиони възрастни
се връщат в детската ясла...

Само на мен ли не ми се иска
да отмия от ръцете си уханието ѝ?



-

ЧОРАП



Така ми се шие,
докато съм се взрял
в едва забележимата дупка
на чорапа на левия ти крак,

и се наслаждавам на
малкия ти пръст,
който се подава,

за да ми подскаже,
че няма как да се отърва
от заразата на поезията,

нито поезията
знае как да
се отърве
от мен.


-