събота, 24 август 2019 г.

КАРТИНИ












-

ТЕ








-

ЗАСЛУЖИЛА



С какво съм заслужила
да ми посветиш стих,
попита ме тя.

Не знам,
казах ѝ.

Комар
ме ухапа
преди малко
поне на пет места,
но не го попитах
с какво съм
заслужил.

Дядо
върви из парка,
пълни с вода чаша,
закачена на дърво
с хралупа на катерица,
и пуска напосоки
трохи по земята.

Слънцето цял ден
полива със светлина
хора, къщи, улици, държави,
но никой не му държи сметка защо.

Дъждът вали като му се довали,
гръмотевици трещят като
им се крещи на воля.

А аз нямам сили
да не обичам,
да не пиша
стихове,

това го знаят вече
дори и органите на реда...


-

КОЛИБА



Някои биха те поканили
в луксозен мезонет
с изглед към
морето.

Взет
по втория начин,
не и по пазарни цени.

С обзавеждане по последна мода.

И кухня, за която си мечтае
всяка домакиня, робиня
на нечие мъжко его.

Аз бих те поканил
в колиба от думи.

Без климатик,
но на завет.

Под зоркото око
на свободното небе.

Под охраната на птиците.

Ще ядем каквото ни падне,
ще пием дъждовна вода,
прясна сутрешна роса.

Ти само ела.

Вратата
на колибата ми
е широко отворена...



















-

АВТОПОРТРЕТ






-

МЕЖДУРЕДИЕ



Това междуредие
говори повече
от което и
да било
друго.

Настани се
удобно в него.

Зарежи всичко останало.
Нека и останалото те зареже.

Отпусни се.

Чуй думите ми как текат в жилите ти.

И това не е банална мелодия,
нито емоционален рекет,
а безпощадна нежност,
с която ми се иска
да се изтощя
още сега
по теб...



-

ЛИСТО



Когато забравя как се пише
хубаво стихотворение,
не досаждам
на света,

а седя
на синя пейка
в събота по обед
и снимам с айфона си
паднало изсъхнало листо
върху лявото ми коляно,

за да запомня как
умее да ухажва
безмълвно
и искрено
есента,

но дори
и тя не може
да се сравни с теб,

с нито една твоя ласка,
с нито една твоя усмивка,
с нито една твоя дума бездумна.













-