сряда, 9 септември 2020 г.

СНИМКИ ОТ ИЗКАЗВАНЕТО МИ НА ПРОТЕСТА

 

 





 

 

Благодаря за кадрите на най-добрия фоторепортер Тихомира Методиева Тихич, които ще съхраня като скъп спомен от 63 ден на протестната вълна срещу псевдопремиера и правителството. Благодаря за поканата на професор Велислав Минеков да се изкажа за трети път пред стотици свободни души на площад "Независимост". Както той ме представи иронично като "поетът на мафията". Нека утре всеки прояви искрена социална емпатия и защити достойнството си на големия граждански и надпартиен протест. Заедно! За промяна!

 

 

-

 

събота, 22 август 2020 г.

САМО ВЕДНЪЖ



Има хора, с които
се чувате само веднъж
в кратката пътека на живота.

Разменяте си няколко реплики,
които изхвърчат от главата ви
още на следващата минута.

Допирате се нетърпеливо
с думи, от резервните.

Не разравяте яростно
твърдата като камък
почва на миналото.

И на ясновидци
не се правите.

Не ръсите
въпроси
просто
така.

Не си просите
неудобните отговори.

Подкарвате всичко наред.

Сваляте последната дреха
на този униформен свят,
нищо не му спестявате.

Има хора,
с които не си знаете
презимето, фамилията
или фамилната обремененост,
но изпитвате невинната радост,
че сте срещнали гласовете си,
умовете си, че сте срещнали
за минути, само веднъж.

Може би това е
тайната на тайните,
утопията на утопиите,
казах си, докато бях тръгнал
да пиша с тебешир на тротоара
размечтал се по нея кратък стих
и неволно от темата се отклоних,
а то взе, че заваля пороен дъжд...


-

РАЗПИТ



Бих размишлявал върху
начина по който оправяш
косите си по изгрев слънце,
след като са се вплитали
в неговите нощем,
а аз се правя
на ударен.

Бих подложил на разпит
устните ти с устните ми.

Бих пътувал с часове
от миглите до
петите ти.

Ако знаеш само
как ми се пътува с пръсти,
как ми се заминава и пристига
от една точка на тялото ти до друга.


-

СПАСЯВАНЕ НА ДУМИ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ




И кой
е казал,
че трябва
да знам наизуст
всяка твоя мисъл,

да си записвам някъде
подробно твоите страхове,

копнежите ти нажежени да гася
с досадните движения на всеки смъртен,

от миналото ти да задрасквам цели редове,

а да слагам препинателни знаци
там, където намеря за добре,

кой е казал, че не мога
да напиша стих за теб,

в четири сутринта
на 22 август 2020,

когато сънуваш
как те сънувам,
че ме сънуваш

как ръката ти
в ръката ми

спасява
думи

от измръзване...



-

КНИГИ КАТО НЕЯ



Подари свобода на мислите си,
вземи ме в ръце и алчно ме чети,
разлиствай ме и ме препрочитай,
връщай се пак на някоя страница,
забрави се и се опомни през мен,
каза тя на вятъра да ми предаде.

Привиждаше ми се като една от
трудно преводимите книги на
вселената Томас Бернхард,
с които ти се иска да се
събуждаш и заспиваш,
но и да се заситиш,
да се намечтаеш,
да се насънуваш,
да се измълчиш.

С книги като нея
свободата на ума ти
набира бързо скорост,
но намира и желан покой.

От нея не можеш да скриеш,
да се срамуваш или страхуваш.

Мирисът на самотата ѝ отлага всеки край.
 


-

петък, 21 август 2020 г.

ГРАФИТИ С МОЙ СТИХ НА КЪЩА В ПЛОВДИВ





Какво облекчение е да видиш свой стих като любовно графити върху стена на къща. Когато поезията полази и стените там вътре в нас - светът ще е по-поносим. За втори път получавам от читателка такава снимка. Стиховете си заживяват свой живот.


-

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СВИДЕТЕЛИ



Не че си нямам друга работа, но реших
да разпитам слънчогледите един по един
дали си минавала скоро по същата пътека,
по която вървя веднъж и си направи снимка.

Гледах да разпитам колкото може повече от тях,
докато не клюмнат глави в заслужен сън привечер.

Дадоха ми леко противоречива информация,
докато си водих подробни записки на място.

След като събрах и анализирах данни
от поне два напълно независими източника,
разбрах как ухаеш, какъв е гласа ти, как се смееш,
кога притихваш, какви са мимиките на лицето ти,
кои думи от речника ти се повтарят неволно,
какви са очите ти, косите ти крият ли тайни...

Стъмни се.

Забравих да се поинтересувам
кой те придружаваше по пътеката
под погледите на бдителната публика.

Не че е моя работа. Не че друга си нямам.

Оставих ти този стих под крайпътен камък,
ако пак решиш да минеш по този маршрут,
а от слънчогледите не остане и следа.

Поседни за малко. Дори да си с друг.
Прочети му го. На времето напук.

После станете. Прегърнете се.
Завъртете се спокойно в кръг.

Погледнете нагоре и вижте
как птиците ви подражават.

Късно е вече за проза.
Рано е още за отвъд.

Разлистете този свят само с дъх.
Отгледайте... срамежлива мимоза.


-