вторник, 19 ноември 2019 г.

АНАТОМИЯ НА ДУШАТА



Мъж около трийсетте
върви по тротоара
насреща ми
и си гледа
на кафе.

Тъкмо е изпил сутрешното.
Не му се гади, гадае му се.

Майка с дете бърза за яслата,
за да не закъснее за работа.

Дърпа го като
парцалена
кукла.

Некъв четирикрилен гардероб
едва се измъква от джипа си,
в който дъни яко чалга,
а денят му все още
не се е разлистил.

Псува на майка,
без конкретен адресат,
от половин час си търсел
свободно място да паркира.

Скитник се облича
с износено тузарско яке,
оставено вечерта до кофа за смет.

Изважда отпадъците от пликове
и ги подрежда отстрани все едно
са веществените доказателства
по дело за местопрестъпление.

Задава се жена с новородено,
опаковано за удобство в кенгуру.

Говори с хендсфри за ноктопластика,
в едната ръка държи здраво цигара,
а в другата - каишка на
щъкаща болонка.

Дядо пред банкомат
се опитва да си спомни
пин кода на картата,
за да си изтегли
пенсията.

Петте минути
му се струват цял живот.

Есенните листа тихо се разлагат
необезпокоявано върху
гладната почва,
а на мен ми се
зеленее ли
зеленее

по анатомията на душата ти...


-

неделя, 17 ноември 2019 г.

КАРТИНА






-

КАРТИНА








-

КАРТИНА







-

СТИХОДИЛЪР



Не аз нося вината,
че без да искам
се превърнах
в стиходилър.

Винете нея.

Усмивката ѝ на утро.
Очите ѝ на свенливо врабче.

Паразитните ѝ думи, които
жадно засмукваха моите.

Винете походката ѝ,
в която отсъства
каквато и да е
банална
похот.

Винете
дългите ѝ коси,
които постоянно
връзваше и тормозеше
с очертанията на лицето си.

Винете гладната плахост
на тънките ѝ ръце,
които са готови
да прегърнат,
ако знаеш
пин кода

за входната врата на дните ѝ...


-

петък, 15 ноември 2019 г.

МЕЖДУ



Мога да не мисля за нея
вечер между девет
и девет и пет.

Цепя
секундата.

Сега доволни ли сте?




-