петък, 14 юни 2019 г.

ПОДРАЖАНИЕ



Подражава ми се
на слънцето, което
се крие всяка вечер
в скута на планината.

Спуска ми се в теб
безкомпромисно,
едно към едно.

Отсъства ми се
от което и да било
незряло полезрение.

Имитират ми се
движенията на
сянката ти
още сега.

Мълчи ми се,
пада ми се на колене
пред последната ти сълза.

И това не е чернова на стихотворение,
не е чернова на стихотворение това.





-

ВЛЮБЕНОСТ










-

ЧЕРЕШИ



Не е нужно да подражавам
на птицата в небето, за да
замина с теб накъдето
ни видят очите
още утре.

Не е нужно
мравката в краката ми
да ми преподава мълчание
и носене на трохи на гръб,
за да знам как се живее
без нито една дума
и как се оцелява
в мравуняка
и отвъд
него.

Не е нужно
да подслушвам
разговора на свинете,
за да чуя клюките за теб.

Не ме вълнуват и съветите
на търтеите, които жужат
само заради едните му
там задни мисли,
в очакване на
неотложната
кастрация.

Не се нуждая
и от частните уроци
на паяците, които са готови
да ми покажат нагледно и нагло
как да плета невиждана паяжина
за хвърчащите ти и самотни мисли.

Не е и нужно да се правя на умен,
като следвам ехото на сърцето си.

Нито се нуждая от агитация,
за да поемеш по стъпките
на моето стихотворение.

Достатъчно ми е
да се отлепим
от досадната
гравитация.

Да прескочим
оградата на съседите
и да им оберем черешите.

Искаш ли?





-

четвъртък, 13 юни 2019 г.

ПО ЗАЛЕЗ



Едва ли ще издам
кой знае каква тайна,
ако ти кажа, че капчиците пот,
които се стичат бавно по гърба ти,
са думите ми, напуснали
това стихотворение,
за да погалят тихо
меката ти кожа.

По залез слънце.





-

ПО ГЪРБА



Едва ли ще издам
кой знае каква тайна,
ако ти кажа, че капчиците пот,
които се стичат бавно по гърба ти,
са думите ми, напуснали
това стихотворение,
за да погалят тихо
меката ти кожа.

По залез слънце.





-

ШАХТА КАРТИНА









-

сряда, 12 юни 2019 г.

БАНИЧКА С БОЗА




Мечтая си един ден с теб
да се натъпчем догоре
с мазни банички.

С литър боза
да се натряскаме.

Да сме изпомазани целите.
Навсякъде да сме изпокапани.

Мечтая си да се намечтаем с теб,
но не като другите, като другите не.

С твоите мечти аз да се размечтая,
ти пък да се размечтаеш с моите.

Да си вървим по пътя,
направо с лекетата.

С отличителните,
паметни знаци
на лапетата.

Да завали
пороен
дъжд.

Да се размие яко
този скучен пейзаж,
но на нас да ни се размине,
да ни се размине на нас накрая.


-