ХОРА-МНОГОТОЧИЯ

Има хора,
пред които немееш.

Не умееш да обелиш
и една дума в тяхно присъствие.

Не умееш себе си.

Не се чуваш какво говориш,
ако случайно проговориш.

Настръхва ти кожата
в тяхно присъствие.

И под кожата
настръхваш.

Променят ритъма
и значението на дишането ти.

Само защото вече знаеш
за тяхното съществуване.

Миговете на съществото им имат
друго ухание, друго очарование.

Искрено ти се иска
да не им убиваш
с поглед.

Или с изтървана реплика.

В тяхно присъствие ти се иска
да си ехо на ехото на ехото.

И нищо друго, нищо друго.

Иска ти се да потънеш.
Вдън земя. Вдън небе.

Да не им убиваш.
Дори и със сянка.

Има хора, които
копнееш да надникнеш,
копнееш да те надникнат.

Хора-многоточия...


/из "Твърде лично" - вече под формата на стих/


-