ВИЖДАМ ТЕ

Виждам те
с очите на скитника,
на който подаваш топло кафе
сутрин, когато се потапяш в деня,
а вечер му носиш студена бира,
за да не му пресъхне гърлото.

Виждам те
с очите на детето, което
търси любимата си играчка
в пясъка на детската площадка
и пита наред “къде е, къде е, къде”.

Виждам те
с очите на личния ти лекар,
който знае всичките ти заболявания,
към кои вируси си уязвима и кои не,
как варира кръвното ти налягане,
в какви дози ти понася поезията.

Виждам те
с очите на магазинера,
който винаги ти отрязва
парче от питата кашкавал,
за да го опиташ, и всеки път
забравя, че вече си го опитвала.

Виждам те
с очите на съседа, който
мине не мине време и звъни
да поиска половинка хляб,
че пак е забравил
да напазарува.

Виждам те
с очите на половинката ти,
която все търси вярната тоналност
и подкупващо ти акомпанира.

Виждам те с очите ти,
вперени в замъгленото
от дъха ти огледало,
пред което вечер
вече притихнала
се изповядваш.

Ненавиждам
излишните думи
извън този стих за теб.




-