Боян Манчев, философ:
БЕЗ НАУКА ОСТАВАМЕ В ТРЕТИЯ СВЯТ
По време на т. нар. преход у нас бе извършен културен геноцид, чиито последствия тепърва ще усетим. Най-важното за една държава е не просто да бъде богата, а начинът, по който тя постига това, казва философът.
Боян Манчев е роден през 1970 г. в София. Той е философ и културен теоретик, преподавател в НБУ и вицепрезидент в Международния философски колеж в Париж. Гост-преподавател в Софийския университет и редица академични и културни институции във Виена, Ню Йорк, Берлин, Амстердам, Карлсруе, Щутгарт. Автор е на книгите "Невъобразимото. Опити по философия на образа", „Тялото-Метаморфоза" и на повече от сто студии и статии на български, френски, немски, английски, италиански и руски език.
БЕЗ НАУКА ОСТАВАМЕ В ТРЕТИЯ СВЯТ
По време на т. нар. преход у нас бе извършен културен геноцид, чиито последствия тепърва ще усетим. Най-важното за една държава е не просто да бъде богата, а начинът, по който тя постига това, казва философът.
Боян Манчев е роден през 1970 г. в София. Той е философ и културен теоретик, преподавател в НБУ и вицепрезидент в Международния философски колеж в Париж. Гост-преподавател в Софийския университет и редица академични и културни институции във Виена, Ню Йорк, Берлин, Амстердам, Карлсруе, Щутгарт. Автор е на книгите "Невъобразимото. Опити по философия на образа", „Тялото-Метаморфоза" и на повече от сто студии и статии на български, френски, немски, английски, италиански и руски език.
- Г-н Манчев, защо не се чува много-много днес думата на философите или само така ни се струва?
- Не се чува, защото думата на философите всъщност е по-близо до нас, отколкото смятаме. Не я различаваме от актуалния шум. Принципите на модерния свят от Просвещението насам са до голяма степен дело на философите. Днес сякаш живеем в епоха на отлив на философията, както и по-общо на влиянието на интелектуалците. И ако сравним днешната ситуация с тази от 1968 г., революционната година, която промени историята и културата на света, несъмнено ще отчетем ограничаване на философията както в йерархията на академичните дисциплини, така и в публичното пространство. Огромните промени на обществото бяха повлияни от харизматични философи като Сартр, Фуко, Дельоз, Дерида. Сега у нас живеем в период на антиинтелектуална реакция. Но нов прилив на философията предстои. Промяната е задача на философията - не само да мисли света абстрактно, но да го мисли в неговата актуалност, в неговата активност, да му въздейства. Няма по-голяма, по-бърза сила от мисълта. Нейната зараза е по-бърза и по-силна от всяка епидемия.
- Какви са ангажиментите на един вицепрезидент в подобна престижна общност?
- Хубаво е, че използвате думата общност. Международният философски колеж е замислен от своите основатели и първи президенти Дерида, Лиотар, Деги, Лаку-Лабарт. Като експеримент именно на „отворена институция", противопоставяща се на университетската система, на нейните ограничения и принуди. Обичайните административни функции не са ми по душа. Става дума за творчески опит да се гради отворена институция на свободната мисъл. Да се търсят форми не само да се мисли критически актуалността на света, но и да се въздейства върху нея.
- Хубаво е, че използвате думата общност. Международният философски колеж е замислен от своите основатели и първи президенти Дерида, Лиотар, Деги, Лаку-Лабарт. Като експеримент именно на „отворена институция", противопоставяща се на университетската система, на нейните ограничения и принуди. Обичайните административни функции не са ми по душа. Става дума за творчески опит да се гради отворена институция на свободната мисъл. Да се търсят форми не само да се мисли критически актуалността на света, но и да се въздейства върху нея.
- Как ще коментирате състоянието на българската наука?
- То е катастрофално. Не само поради икономическата криза, но и поради липсата на целенасочена държавна политика и воля за развитието й. В определени дисциплини и микронаучни общности обаче се запазва високо ниво. Но то е резултат на героични усилия, а често и на всекидневните лишения. Това ни най-малко не е заслуга на държавата. Постиженията трябва да бъдат определяни не толкова като български, а като „въпреки-български". А трябва да знаем, че науката е най-големият капитал в днешния свят. В икономическата теория се говори за когнитивен капитализъм - начин на производство, базиран изцяло на познанието, както и за нематериален труд - доминиращата форма на производство в развитите страни. Без високо развита наука ще сме от Третия свят, ще предлагаме евтина работна ръка и ще разчитаме на лесни пари. Примерно от туризъм или хазарт. Но лесните пари са и неинтелигентни пари. Техният потенциал е ограничен. Въпросът е не просто България да бъде богата страна, а да бъде развита страна. А всичко, което се случва у нас, сякаш върви в обратната посока - особено от гледна точка на унищожаването на публичното благо, най-големия капитал на страната. Най-важно за една държава е не просто да бъде богата, а начинът, по който тя е богата. Скандинавските страни и Германия са богати по един начин, Канада по друг, Япония по трети, страните-износителки на петрол по четвърти. Какво ще правят държавите-производителки на петрол, където обикновено, както у нас днес, има много повече шопинг-молове, отколкото библиотеки и театри? Ако изобщо ги има, когато петролът свърши. А какво ще правим ние, когато похабим безценния си природен и културен ресурс и го покрием с бетон, който след няколко години няма да има никаква стойност? Ще разчитаме ли на науката да възстанови унищоженото?
- То е катастрофално. Не само поради икономическата криза, но и поради липсата на целенасочена държавна политика и воля за развитието й. В определени дисциплини и микронаучни общности обаче се запазва високо ниво. Но то е резултат на героични усилия, а често и на всекидневните лишения. Това ни най-малко не е заслуга на държавата. Постиженията трябва да бъдат определяни не толкова като български, а като „въпреки-български". А трябва да знаем, че науката е най-големият капитал в днешния свят. В икономическата теория се говори за когнитивен капитализъм - начин на производство, базиран изцяло на познанието, както и за нематериален труд - доминиращата форма на производство в развитите страни. Без високо развита наука ще сме от Третия свят, ще предлагаме евтина работна ръка и ще разчитаме на лесни пари. Примерно от туризъм или хазарт. Но лесните пари са и неинтелигентни пари. Техният потенциал е ограничен. Въпросът е не просто България да бъде богата страна, а да бъде развита страна. А всичко, което се случва у нас, сякаш върви в обратната посока - особено от гледна точка на унищожаването на публичното благо, най-големия капитал на страната. Най-важно за една държава е не просто да бъде богата, а начинът, по който тя е богата. Скандинавските страни и Германия са богати по един начин, Канада по друг, Япония по трети, страните-износителки на петрол по четвърти. Какво ще правят държавите-производителки на петрол, където обикновено, както у нас днес, има много повече шопинг-молове, отколкото библиотеки и театри? Ако изобщо ги има, когато петролът свърши. А какво ще правим ние, когато похабим безценния си природен и културен ресурс и го покрием с бетон, който след няколко години няма да има никаква стойност? Ще разчитаме ли на науката да възстанови унищоженото?
- Как възприемате културните процеси в България? Има ли раздвижване на пластове? Или се въртим в кръг?
- Това, което се случи с науката, както и по-общо с културата в периода на така наречения преход в България, беше форма на културен геноцид, чиито последствия тепърва ще разбираме. Докато богатството на страната се разграби по отвратителен начин от криминални кланове, чиито представители в голямата си част нямаха и средно образование, науката беше оставена на доизживяване. Огромна част от научния потенциал на страната беше демотивиран и прогонен. Количеството на напусналите България образовани млади хора може да бъде квалифицирано само по един начин - национална катастрофа. Наложителни са изключителна мобилизация и воля, за да се спаси поне това, коeто е останало. Изглежда почти невероятно, но то не е малко. Въпреки големите загуби, все още имаме огромен потенциал.
- Това, което се случи с науката, както и по-общо с културата в периода на така наречения преход в България, беше форма на културен геноцид, чиито последствия тепърва ще разбираме. Докато богатството на страната се разграби по отвратителен начин от криминални кланове, чиито представители в голямата си част нямаха и средно образование, науката беше оставена на доизживяване. Огромна част от научния потенциал на страната беше демотивиран и прогонен. Количеството на напусналите България образовани млади хора може да бъде квалифицирано само по един начин - национална катастрофа. Наложителни са изключителна мобилизация и воля, за да се спаси поне това, коeто е останало. Изглежда почти невероятно, но то не е малко. Въпреки големите загуби, все още имаме огромен потенциал.
- А какво определяте като стойностен културен продукт?
- Този, който разчупва идеята за продукт. Културата не е производство. Тя не създава стоки за потребление. Колкото и на днешния капитализъм да му се иска това, и да сведе културата до още една област за печелене на пари. Културата, сведена до консумация и производство, престава да бъде култура. Трябва да си задаваме повече въпроси, да не вярваме твърде много на самоочевидните неща, факти и понятия. Да мислим критично, включително и за самите себе си.
- Този, който разчупва идеята за продукт. Културата не е производство. Тя не създава стоки за потребление. Колкото и на днешния капитализъм да му се иска това, и да сведе културата до още една област за печелене на пари. Културата, сведена до консумация и производство, престава да бъде култура. Трябва да си задаваме повече въпроси, да не вярваме твърде много на самоочевидните неща, факти и понятия. Да мислим критично, включително и за самите себе си.
- Каква е диагнозата ви за състоянието на човечеството?
- Живеем в постоянно крушение. Доколкото и ние, и светът сме абсолютно крайни. А днес той е по-краен отвсякога - не абстрактно, а съвсем реално. Човешкият свят е изправен пред напълно реалната възможност на своето изчезване. Въпросът пред нас е не само как да живеем, но и как да не го правим в ущърб на другите. Днес е единственият ни шанс. Това е и единствената ни надежда за възход. Трябва да сме достойни за нея.
- Живеем в постоянно крушение. Доколкото и ние, и светът сме абсолютно крайни. А днес той е по-краен отвсякога - не абстрактно, а съвсем реално. Човешкият свят е изправен пред напълно реалната възможност на своето изчезване. Въпросът пред нас е не само как да живеем, но и как да не го правим в ущърб на другите. Днес е единственият ни шанс. Това е и единствената ни надежда за възход. Трябва да сме достойни за нея.
интервюто е публикувано във в-к "Политика" на 6 юни 2008 г.
