Анджела Родел - етномузиколог, певица, актриса:
ВЛЮБЕНА СЪМ ВЪВ ВАШИЯ ФОЛКЛОР
Когато за първи път чух българска народна песен, имах усещането, че това е звукът, който винаги съм търсила в себе си
Анджела Родел е родена в щата Минесота. Учи езикознание в Йелския университет, както и етномузикология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис при един от най-изтъкнатите учени и изследователи на българския фолклор Тим Райс. В момента подготвя докторат на тема "Българското народно пеене", изявява се като певица и музикант (свири на тамбура) в етнорок група "Гологан". Превежда литературни текстове. Отскоро се изявява и като актриса. Режисьорът Георги Дюлгеров я кани специално за една от главните роли в най-новия си филм "Козелът".
Петър Петров
- От колко години сте в България?
- Дойдох тук през 1995 година. Учих една година българска филология в Софийския университет. През 2005 г. записах пак за година народно пеене в Пловдив, омъжих се за българин (бел. ред. - Иван Христов, поет, музикант, филолог), и оттогава съм тук за постоянно.
- Как научихте за нашата страна?
- В Йелския университет бях включена в женския славянски хор. Веднъж чух "Мистерията на българските гласове", влюбих се в мелодиите и ритъма, във вокалната техника на народните певици. Започнах да си пея, без да разбирам текстовете. Получи се нещо като обратния вариант на нашумелия наскоро у вас кавър на песента на Марая Кери "Кен ли". През 1995 г. посетих традиционния събор в Копривщица. Бях щастлива да видя народни певици и танцьори от различни краища на България да се надпяват, да играят хора. Пасна ми вътрешно комбинацията от дисонантни хармонии, ритми, мелодии. Още тогава си създадох много нереална, бих казала романтична представа за България. Въобразявах си, че хората живеят по селата, слушат народна музика, пеят като ансамбъл "Филип Кутев". По-късно обаче разбрах, че не е така.
- Как решихте да изучавате фолклора ни?
- От малка пеех по хорове, в рок групи, къде ли не. Слушах "Лед Цепелин", "Айрън Мейдън", "Нирвана". Когато за първи път чух българска народна музика, усетих в нея особена енергия и хъс, каквито откривах и в рок музиката. Затова етно-рок стила на група "Гологан", в която пея и свиря, ми допада. Осъвременяваме традиционни песни.
- От малка пеех по хорове, в рок групи, къде ли не. Слушах "Лед Цепелин", "Айрън Мейдън", "Нирвана". Когато за първи път чух българска народна музика, усетих в нея особена енергия и хъс, каквито откривах и в рок музиката. Затова етно-рок стила на група "Гологан", в която пея и свиря, ми допада. Осъвременяваме традиционни песни.
- Кое беше водещото, което ви накара да заобичате музиката ни?
- Характерният женски вокал. Когато чух фолклора ви за първи път, имах усещането, че това е звукът, който винаги съм търсила в себе си.
- Характерният женски вокал. Когато чух фолклора ви за първи път, имах усещането, че това е звукът, който винаги съм търсила в себе си.
- А как се запознахте с музикантите от "Гологан"?
- В Софийския университет се срещнах с един японец - Шинджи. Той свиреше на тамбура в група "Палеонтолозите". Следваше като мен българска филология. Покани ме на купон у негови приятели музиканти. Същата вечер се запознах и с настоящия ми съпруг - Иван Христов, инициатор на формацията. Свирихме, пяхме, импровизирахме звуци от чаши, с кавал, тамбура, тарамбука. Така направихме новата група.
- В Софийския университет се срещнах с един японец - Шинджи. Той свиреше на тамбура в група "Палеонтолозите". Следваше като мен българска филология. Покани ме на купон у негови приятели музиканти. Същата вечер се запознах и с настоящия ми съпруг - Иван Христов, инициатор на формацията. Свирихме, пяхме, импровизирахме звуци от чаши, с кавал, тамбура, тарамбука. Така направихме новата група.
- Къде свирите днес? Подготвяте ли издаването на албум?
- От време на време свирим по клубовете. Навън сме участвали във фестивали в Линц, Будапеща, Братислава, Битоля. Имаме готов албум, но издаването е сложно. И това не е проблем само у вас.
- От време на време свирим по клубовете. Навън сме участвали във фестивали в Линц, Будапеща, Братислава, Битоля. Имаме готов албум, но издаването е сложно. И това не е проблем само у вас.
- Как успяхте да се научихте да пеете нашите народни песни?
- Бях диригентка в хор в Лос Анджелис. Стигнахме до едно определено ниво, при което се появи нуждата от професионална българска народна певица и диригент. Академичният ми ръководител покани за работа с нас известната певица и преподавателка Цветанка Варимезова. Тя ми помогна. Защото много певици са страхотни изпълнителки, но не винаги могат да обяснят как точно става това. Как интуитивно се правят фините орнаменти, които дават стила на народното пеене. Не мога да намеря достатъчно думи, за да изразя възхищението си към тази жена. След това в Пловдив учих при невероятния педагог Светла Станилова. Сега ходя на уроци при Бинка Добрева, която е с голямо сценично излъчване и великолепна певица. Но имам още какво да уча.
- Бях диригентка в хор в Лос Анджелис. Стигнахме до едно определено ниво, при което се появи нуждата от професионална българска народна певица и диригент. Академичният ми ръководител покани за работа с нас известната певица и преподавателка Цветанка Варимезова. Тя ми помогна. Защото много певици са страхотни изпълнителки, но не винаги могат да обяснят как точно става това. Как интуитивно се правят фините орнаменти, които дават стила на народното пеене. Не мога да намеря достатъчно думи, за да изразя възхищението си към тази жена. След това в Пловдив учих при невероятния педагог Светла Станилова. Сега ходя на уроци при Бинка Добрева, която е с голямо сценично излъчване и великолепна певица. Но имам още какво да уча.
- Кое е първото нещо, което ви се набива на очи у нас?
- Творческата общност. Хората на изкуството се познават един друг. Следят развитието си, своите произведения. Има диалог помежду им. Било то в литературата, музиката, театъра. А това ти създава усещането за близост, за топлина. Недостатък е обаче, че всички се знаят, познават си и негативните страни, а това не винаги е добре. Живях осем години в Лос Анджелис, карайки аспирантура в университета в Калифорния, учих етномузикология. Там има много фестивали, концерти, но се усеща дистанцираността. Трудно завързваш постоянни и дълготрайни приятелства. Изолиращо е. Градът е голям. Докато в България можеш да проследиш развитието на един творец, а това дава жизненост на културния ви живот.
- Творческата общност. Хората на изкуството се познават един друг. Следят развитието си, своите произведения. Има диалог помежду им. Било то в литературата, музиката, театъра. А това ти създава усещането за близост, за топлина. Недостатък е обаче, че всички се знаят, познават си и негативните страни, а това не винаги е добре. Живях осем години в Лос Анджелис, карайки аспирантура в университета в Калифорния, учих етномузикология. Там има много фестивали, концерти, но се усеща дистанцираността. Трудно завързваш постоянни и дълготрайни приятелства. Изолиращо е. Градът е голям. Докато в България можеш да проследиш развитието на един творец, а това дава жизненост на културния ви живот.
- Имаме ли съществени разминавания?
- При вас разделението на високо и ниско изкуство е драстично. Отсъстват сцените за изява на по-младите творци с по-различно мислене - тези, които се занимават с по-експериментални форми на изкуството, и имат по-необичайни, некомерсиални идеи. Особено в музиката. Получава се така, че ако свириш кавъри, имаш къде да се изявиш, ако изпълняваш класическа музика - също, но за група като нашата няма такова място. А в Америка не е така. Там има място и за джаз формации, и за рок музиканти, и за поп изпълнители. Има много повече възможности с ъндърграунд клубовете. Дано и при вас се появят такива. Но да изникнат като тревата, както ние имаме един такъв израз - отдолу нагоре, а не обратното.
- При вас разделението на високо и ниско изкуство е драстично. Отсъстват сцените за изява на по-младите творци с по-различно мислене - тези, които се занимават с по-експериментални форми на изкуството, и имат по-необичайни, некомерсиални идеи. Особено в музиката. Получава се така, че ако свириш кавъри, имаш къде да се изявиш, ако изпълняваш класическа музика - също, но за група като нашата няма такова място. А в Америка не е така. Там има място и за джаз формации, и за рок музиканти, и за поп изпълнители. Има много повече възможности с ъндърграунд клубовете. Дано и при вас се появят такива. Но да изникнат като тревата, както ние имаме един такъв израз - отдолу нагоре, а не обратното.
- Къде обичате да пътувате най-често в България?
- Старият град в Пловдив ми е любим. Имам чувството, че това е декор на филм. Излъчва странна светлина. Винаги се отпускам душевно там. В София, за съжаление, забелязвам липсата на естетика. Има нещо лъскаво, шантаво, преобладава мутробарока, както вие му казвате. Докато в Града на тепетата имаш чувството, че откриваш малки места с много уют и стил. Важна е атмосферата. В повечето ваши градове богатите си правят луксозни заведения, но без вкус.
- Старият град в Пловдив ми е любим. Имам чувството, че това е декор на филм. Излъчва странна светлина. Винаги се отпускам душевно там. В София, за съжаление, забелязвам липсата на естетика. Има нещо лъскаво, шантаво, преобладава мутробарока, както вие му казвате. Докато в Града на тепетата имаш чувството, че откриваш малки места с много уют и стил. Важна е атмосферата. В повечето ваши градове богатите си правят луксозни заведения, но без вкус.
- Какво представлява етномузикологията, на която сте се посветили професионално?
- Ние сме нещо като антрополози на музиката. Правим връзката между музиката и културата. Как хората произвеждат значения с танците и песните си. Подготвям дисертация при проф. Тим Райс, който изследва повече от 30 години вашия фолклор. През юни Райс бе награден с орден "Св. св. Кирил и Методий".
- Ние сме нещо като антрополози на музиката. Правим връзката между музиката и културата. Как хората произвеждат значения с танците и песните си. Подготвям дисертация при проф. Тим Райс, който изследва повече от 30 години вашия фолклор. През юни Райс бе награден с орден "Св. св. Кирил и Методий".
- А какво мислите за нашия поп-фолк?
- Имам различен подход. Знам, че за повечето интелектуалци у вас това е чувствителна тема. Запозната съм, че тази музика се финансира и слуша предимно от мутрите, но за мен това си е поп музика. Както е с рап и поп музиката в Щатите. Там пак слушаш просташки текстове и глупости. Така че подобни явления ги има в цял свят - "дай ми нещо долнопробно". Но всяко общество си има нужда от такъв тип забавна музика. Бих сравнила чалгата ви с това, което прави Бритни Спиърс. Куха и комерсиална музика. Тъпи текстове. Ако отидеш в Перу, ще видиш стила "чича", който съответства на поп-фолка. Но това си е масовo явление. Не е някаква специфична българска или балканска глупост.
- Имам различен подход. Знам, че за повечето интелектуалци у вас това е чувствителна тема. Запозната съм, че тази музика се финансира и слуша предимно от мутрите, но за мен това си е поп музика. Както е с рап и поп музиката в Щатите. Там пак слушаш просташки текстове и глупости. Така че подобни явления ги има в цял свят - "дай ми нещо долнопробно". Но всяко общество си има нужда от такъв тип забавна музика. Бих сравнила чалгата ви с това, което прави Бритни Спиърс. Куха и комерсиална музика. Тъпи текстове. Ако отидеш в Перу, ще видиш стила "чича", който съответства на поп-фолка. Но това си е масовo явление. Не е някаква специфична българска или балканска глупост.
- Коя е последната песен, която научихте и ви накара да заобикнете още повече България?
- "Пиян бях" от Недялка Керанова. Още я разучавам.
- "Пиян бях" от Недялка Керанова. Още я разучавам.
