Свилен Ноев -
фронтмен на група "Остава":
ИСКАМ ДА РАЗВЕСЕЛЯ НАМУСЕНИТЕ
На сцената трябва да си брутален егоцентрик,
въпреки че в живота това понякога е грозно
Петър Петров
- Как се почувствахте като подгряващи изпълнители на Лени Кравиц?
- Наясно сме, че в България музикантите си завиждат. Наши т. нар. приятели ни казаха, че сигурно ще ни освиркат, но това си е някаква българска завист. За щастие публиката пя с нас през повечето време, изпълнихме осем парчета. Щастливи сме, че подгрявахме такава голяма MTV звезда. Успяхме да се видим и да поговорим с Лени Кравиц само за минута. Между другото мениджърът му ни каза, че това е било най-доброто подгряващо участие на негов концерт досега. Засега то си остава и най-важното в историята на "Остава".
- Турнето на Кравиц беше озаглавено "Любовна революция". Вие каква революция мечтаете да предизвикате?
- Надявам се да променяме хората. Покрай музиката ни сме ставали свидетели на промяната на доста човешки съдби. Хора, които идват на концерт, влюбват се в някого, а после вече пристигат заедно на наше участие. Женят се, раждат им се деца, или пък се разделят. Знам и за такива, които са ни слушали седем-осем години, а сега вече сме им станали скучни. Че не сме правили същите парчета, че не пеем на български… Но ние сме на мнение, че вървим в правилната посока.
- Вие сте най-сваляната българска група в момента. Интернет ли е бъдещето на музикалния пазар?
- Истината е, че примерно повечето английски банди, които са ни били идоли, се обединяват по този начин, защото не може да се печели от продажбата на дискове, а и групата трябва да бъде нон-стоп по турнета. Западните групи разпространяват сингълите си чрез ем пе тройки и ай-поди, което е почти безплатно, но пък рекламата е огромна. Това те изстрелва направо в космоса. Бъдещето на музиката е свързано с такива медии. Аз съм за легалното продаване на ем пе тройки, както и за популяризирането на която и да е група чрез MySpace и YouTube.
- Каква е формулата ви за оцеляване в шоубизнеса?
- Имаше един кризисен период в началото, когато говореха за нас, че сме дошли от провинцията. Колко сме интересни, мълчаливи, дъ-ра-бъ-ра… Дойде ни в повече. Затворих се за дълго време. Понякога чета по форумите крайно негативни неща, и ако ги бях прочел преди десет години, със сигурност щяха да ме смачкат. Знам, че има и хора, които направо ме ненавиждат, но свикнах и не ми пука. Всяко лошо мнение ми е забавно. Важното е, че в "Остава" сме големи приятели, репетираме с кеф, нямаме караници, говорене зад гърба. Много музиканти стават известни с по едно парче, после се изпокарват кой е по-голям текстописец или композитор, и се разделят. С Жоро и Боян примерно се познаваме от 1994 г., като семейство сме. Имаме си и проблеми, но гледаме да се съхраним. Когато направим парче с хубава пулсация, сме страшно щастливи, като малки деца сме.
- На премиерата в клуб "Ялта" пускахте шеги, иронизирахте чалгаджийството в България?
- Пред клубната публика се чувствам по-спокойно, чувствам се като у дома си. Виждал съм намусени физиономии, които не знам въобще защо излизат навън. Правя го и заради тях, за да ги развеселя. Защото можеш да отидеш на концерт на "Депеш мод" или "Рейдиохед", но пак да се почувстваш готино, нали? Не ги разбирам намусените. Когато изпадна в лошо настроение, не излизам. Защо трябва да натоварваш другите? Иначе на сцената трябва да си брутален егоцентрик, дори ако в живота това е грозно. Нямаш ли силно присъствие, силно его, никога няма да успееш да грабнеш вниманието на хората.
- След като има "култура на долницата", може ли да се каже, че вие творите "култура на горницата"?
- В България днес дори когато издадеш най-голямата простотия, и простотията се купува, значи всичко е окей. Това показва, че хората имат нужда и от простотия. Тая "хумористична" музика в чалгата, та дори и в рока и поп-рока, си върви. Еднодневка е, но става хит за броени дни. Когато "Остава" имат изява в клуб обаче, публиката не троши столове и маси. Слушат, танцуват, но накрая клубът си остава здрав. С по-добро възпитание и култура са. Но простотията не е само у нас. Ако един културен българин отиде в Америка, сигурно ще остане шокиран от средата там. Обществото в Щатите е смазано от медиите. Тепърва това предстои да се случи и у нас.
- Прави впечатление, че не парадирате с външния си вид?
- Не сме много по тия екстравагантности в облеклото в стил Алис Купър, Мерилин Менсън. Виж, ако се появи дизайнер, който да ни предложи нещо, което да ни залепне, може и да го приемем. Но е ясно и че светът трудно можеш да го хванеш само с музика вече. Необходимо е да мислиш и за визията. Едва ли бихме стигнали до маскировки. Когато свирим, по-важното е не само ние да изпитаме удоволствие от музиката, но най-вече хората, които идват да ни чуят.
- Лесно ли пишете текстовете за песните?
- Една хубава песен не може да се измисли с хватки, а и за година няма как да измислиш сто хита. Можеш да направиш само няколко парчета. Пиша по-отворени текстове, да няма конкретика, всеки да си ги интерпретира по различен начин. Интересно е, когато ми казват, че пиша супер яки любовни песни, а съм имал предвид нещо съвсем друго.
- Не открехвате много вратата за личния си живот?
- Ако всеки започне да си разказва драмите на рода, може да напише роман. Не ми е интересно да говоря за личния си живот, той е за лична употреба.
- Предвиждате ли турне в страната тази година?
- Ако намерим спонсор, да. Искаме да обиколим градовете, в които не сме ходили досега. Бихме взели с нас и някоя по-млада банда, защото е изключително трудно да пробиеш днес. Иска ни се да свирим отново в Германия. Там всичко е организирано три месеца предварително. А и хората не се стискат да дадат осем евро за албум на група.
в-к Политика, 1 август 2008 г.
