ОСИНОВЯВАНЕ НА ЕХО

В 2.21 през нощта,
към края на октомври,
няма и помен от песента
на щурците, които галеха
и засищаха сънищата ни
с авторската си музика,
сееха звуци напосоки,
сезонни работници,
пиари на лятото.

В 2.28
кучешки лай
и бездарен смях на пияници
блъскат по отворения прозорец
за съвсем, съвсем, съвсем кратко.

В 3.38 притварям очи, за да видя,
как очертанията ѝ се подчиняват
на очертанията му и тази нощ,
играейки го разгонени сенки.

В 2.45 си обещавам
да осиновя ехото ѝ,
ако един ден се
обездоми...


-