сряда, 23 октомври 2019 г.
КЪЛВАЧ
И аз като онзи кълвач там
опитвам да разбера
с всяко почукване
дали дървото е
истинско.
Правя се, че не забелязвам
как гълъб се върти около гълъбица
и я ухажва пред очите ми невъзпитано.
Подслушвам внимателно самотата им.
После се правя, че не виждам
как една майка люлее
русокосо момиче
върху окачена
с вериги
гума.
Поради липса
на други люлки
в нашия квартал.
Не ми убягва от погледа
и пощальон, който се шляе,
изгубил координатите
за доставка на писмо
за явяване в съда
на свидетел
по дело.
По навик жена търси
паднали орехи в шумата,
а движенията на краката ѝ
напомнят бавен есенен танц.
Мъж се разхожда с кучето си
и се навежда след него,
за да събере в плик
изпражненията му.
Двама работници
седят смълчани на пейка
и пият кафе преди да се качат
на скелето, за да санират сграда.
А аз умувам как да пробутам на света
нов стих за отсъствието ти,
което ме хипнотизира,
без право на
обжалване.
И да санирам с поезия
олющената фасада на дните.
-