сряда, 23 октомври 2019 г.

КЪЛВАЧ




И аз като онзи кълвач там
опитвам да разбера
с всяко почукване
дали дървото е
истинско.

Правя се, че не забелязвам
как гълъб се върти около гълъбица
и я ухажва пред очите ми невъзпитано.

Подслушвам внимателно самотата им.

После се правя, че не виждам
как една майка люлее
русокосо момиче
върху окачена
с вериги
гума.

Поради липса
на други люлки
в нашия квартал.

Не ми убягва от погледа
и пощальон, който се шляе,
изгубил координатите
за доставка на писмо
за явяване в съда
на свидетел
по дело.

По навик жена търси
паднали орехи в шумата,
а движенията на краката ѝ
напомнят бавен есенен танц.

Мъж се разхожда с кучето си
и се навежда след него,
за да събере в плик
изпражненията му.

Двама работници
седят смълчани на пейка
и пият кафе преди да се качат
на скелето, за да санират сграда.

А аз умувам как да пробутам на света
нов стих за отсъствието ти,
което ме хипнотизира,
без право на
обжалване.

И да санирам с поезия
олющената фасада на дните.




-