БЯЛАТА Й КОЖА

Тази нощ тя спа спокойно.

Отви се само веднъж.
От лявата страна.

Дългите й коси
бяха покрили
цялото й
лице.

Бялата й кожа
се подиграваше
с тъмата в стаята.

Преследвах един комар.
Да не вземе да я събуди.

Не оставих и следа от него.
Стоях жаден до сутринта.

Беше ми свършила
водата в купичката.

Без да искам я разлях,
докато излизах от
картонената ми
колиба.

Но като чух жуженето
запазих самообладание.

Не се разлаях.

Просто не съм от тези поети.

Казват, че не съм бил и от този свят.
Нямам представа. Не съм имал.

Едва ли и някога ще имам.

-