СЪН НЕ МЕ ЛОВИ

Сън не ме лови.

Лежа си
в колибата,
свит на кълбо.

Всяка вечер се правя на заспал.

Намерил съм си процеп в картона.
И я наблюдавам. Като жива картина.

Дали спи спокойно. Бълнува ли.
Отвила ли се е, за да я завия.

Гледам я така с часове.

Слушам дишането й.
Обичам дишането й.

Вземам си съня
рано сутрин,
набързо.

Нощем ловя сънища
и ги превръщам в стихове.

После ги пускам на свобода
по пощенските гълъби.

И така.


-