В УТРОБАТА НА ЛЕГЛОТО

Не ми говори вече втори ден.
Не знам защо. Без причина.

Може би не й е до думи.
За какво ми е да знам.

Достатъчно ми е,
че ми оставя
привечер
порция
храна.

Не ме пита
как съм изкарал днес.

За какво ми е да ме пита.

Знае отговорите на всеки въпрос.
Знае въпросите на всеки отговор.

Не ми и разказва за онова, което
всички си умират да си разказват.

Стига ми само минута вечер,
докато е застанала до
моята картонена
колиба.

Погалва ме
с топлата си ръка.

Целува ме съвсем леко.
Срещаме си очите за кратко.

После отива да се скрие
в утробата на леглото.

Казва си нещо наум.

Знае отговорите на всеки въпрос.
Знае въпросите на всеки отговор.

Затваря очи. Заспива. И толкова.

-