"Дивотията, подлостта и невежеството не уважават миналото. Те пълзят по корем само пред настоящето" - А.С.Пушкин, 1830 г. Не е никак актуално казаното от Пушкин, нали? Ама никак. Едва ли ще
отречете, че не пълзим по корем пред засмукващото ни настояще, което ни
видоизменя и превръща в малодушни консуматори с баркод върху сърцето. В
раздразнителни циници с претенции. В късопаметни същества с къси мисли и
краткосрочни мечти. В потребители, а не във ваятели на собствения си
или нечий друг живот. Дивотията, подлостта и невежеството са част от
социалната ни природа, функция на разбитата ни ценностна координатна
система.
...