НА ДЪНОТО

На дъното
е хлъзгаво и мътно, глухо и безшумно.

На дъното 
очите ще ти избодат изхвърлените опаковки 
на добре овкусени някога лъскави биографии, 
образи, събития, обещания и факти. 

На дъното е неподправено -
няма и следа от използвани подправки.

На дъното се мътят
предчувствия за друго време,
други хора, други нрави, други вдъхновения дори.

Проглежда се от дъното,
проглежда...

От дъното се вижда
пяната на твоите погубени мечти,
пяната на твоите обезценени спомени,
пяната на твоето мекушаво коравосърдечие.

А светът ти се привижда 
като мятащо се наранено
и плуващо към себе си 

самотно многоточие.


...