ДА СЕ РАЗПРЪСНЕШ

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да приютиш
нечий стих в посърналата си душа.

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да подслушаш
ритъма на кръвта в нечии артерии.

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да оставиш настоящето
да изтече между пръстите ти.

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да отпиеш от тишината
на нечие невидимо присъствие.

Ти,
който си някъде наоколо
и измерваш истината за този свят на око -
чуй как се къса на малки парчета сърцето ми,
виж как избледнява кръвната ми картина,
събери в шепи остатъците от тишината ми
и ме разпръсни.


Разпръсни ме
до последното придихание,
разпръсни ме до последната дума,
разпръсни ме до последната нота







мълчание.



-