сряда, 29 януари 2014 г.

ЗА ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА И (НЕ)ВИДИМОТО МИ ПРИСЪСТВИЕ


...

Отдавна изпитвам почтено безразличие към силоваците в литературата ни, готови да размахат словесни бухалки и да се саморазправят с всеки, който си позволи да пристъпи към добре охраняваната от тях територия на Голямото слово. Смехотворно е да го играеш литературен митничар във века на свръхинформацията и фейсбук логореята, когато критериите се менят със секунди и едва ли на масовата аудитория й е до някаква си му там буря в чаша вода на самозвани ерудити, овластени да раздават пропуск за влизане в историята на едно или друг име, на един или друг авторитет.

...

Винаги ме е забавлявала липсата на критически прочит на мои произведения. Нищо, че периодично съм подсказвал, периодично съм намеквал за себе си през поезията. Възприемам полувидимото ми (да не кажа направо невидимо) присъствие в литературата ни като тест... за Системата.


-