...
В социалните мрежи, които наричам виртуални гори или виртуални джунгли, днес всеки произвежда текст, но и всеки Е текст.
Всеки изрича "на глас" във всяка секунда себе си. Всеки чете или
препрочита някого. Всеки се зачита в някого. Или в себе си. Всеки тича
нанякъде. Към някого. А понякога и без посока. Това е вдъхновяващо, но и
в същото време много опасно. Защото всичко е ускорено и сме почти
неразпознаваеми. Потим се от словоизлияние... Гъмжи от думи. Гъмжи от
смисли и безсмислия. Гъмжи от гласове. И в тези виртуални гори е и ще
бъде много трудно да попаднеш на опияняваща и спираща дъха ти утаена
истина. Можеш да се загубиш като едното нищо... И никога да не се намериш. Да не те намерят. Такова е вътрешното ми усещане. Такова е и предчувствието ми.
-
