ЩАСТЛИВО ОГРАБЕН

 
Не издържам вече, 
не издържам. 

Изличи ме вече, 
изличи ме. 

Твърде много угризения. 

Твърде много спомени. 
Твърде много очаквания. 

Твърде много образи. 
Твърде много събития. 

Твърде много покушения. 
Твърде много разруха. 

Твърде много апатия. 
Твърде много агония. 

Твърде много обиди. 
Твърде много фалшификации. 

Твърде много цинизъм.
Твърде малко прозрение. 

Твърде малко свобода. 
Твърде малко искреност. 

Твърде малко експлозии на мисълта. 

Твърде малко поезия помежду ни. 
Твърде малко поезия в поезията. 

Твърде малко аплаузи.

Твърде малко ухание на истина.

Твърде малко вдъхновение. 
Твърде малко спонтанност. 

Твърде малко свян. 
Твърде малко. 

Да, твърде малко.

Не издържам вече, 
не издържам, повтаряше ми. 

Изличи ме вече, изличи ме.
Умоляваше ме, умоляваше.

Тя. Болната ми. 
Изплашената ми до смърт... 
                                                    съвест.

Изличи ме, изличи ме,
повтаряше ми.

Не издържам, не издържам.

Умоляваше ме. Умоляваше.

Инфектирана от преживявания, 
болка и непредсказуемост на времето. 

Но някой ми открадна скалпела.

Открадна го. 

Другаде бе влязъл в употреба.

И сега съм просто един малък,
но щастливо ограбен човек.



(това стихотворение написах на 29.12.2013 г. и актуализирах на 6 януари 2014 г.) 


-