СЪБРАНИ ЦИТАТИ В ДВИЖЕНИЕ

*

"Първото ни задължение сутрин: да се изчервим от себе си", Емил-Мишел Чоран.

*

"Една мисъл да родиш, една-едничка - но да разтроши света на парчета!", Емил-Мишел Чоран.

*

"Мъдростта прикрива раните ни: тя ни учи да кървим скришом", Емил-Мишел Чоран.

*

"Болката ни кара да изживеем времето подробно, миг по миг. Ще рече, че за нас то съществува! Върху другите, върху онези, които не страдат, се плъзга; затова всъщност те не живеят във времето и дори никога не са живели в него", казва Емил-Мишел Чоран.

Бих добавил - истинската поезия, а не стихоплетенето и стихосплетнята за мен е шанс да изживееш времето до най-малката му подробност, миг по миг, дъх по дъх, дума по дума, тишина по тишина. Подробно. Пълно. Да не се изплъзнеш от времето. Да се вкопчиш в него с изострени до краен предел сетива. Сърцето ти да тупти през поезията в междуредията на хаоса и безчувствието.

*

"Зачеването на една идея съответства на някаква недоловима драскотина в съзнанието", Емил-Мишел Чоран.

*

"Толкова съм злословил срещу живота, че когато понечих да кажа добра дума за него, не можах да открия нито една, която да не ми звучи фалшиво", Емил-Мишел Чоран.

*

"Веднъж решаваш, че е по-добре да се осъществиш, отколкото да се оставиш на течението, друг път решаваш обратното. И в двата случая имаш право", Емил-Мишел Чоран.

  
 

*

"Струват само онези мигове, когато желанието да останеш със себе си е толкова силно, че предпочиташ да си пръснеш черепа, отколкото да размениш дума с някого", Чоран.

 

*

"Една точица съм във "всемира", какво толкова! Струва ли си да се бичувам, когато едва-едва се забелязвам? Това разсъждение носи незабавна утеха: край на терзанията, на метафизичните и другите страхове. И после точицата се разраства, набъбва, запълва цялото пространство. И всичко започва отначало", Емил-Мишел Чоран.

*

"Който трепери за меланхолията си, който се страхува да не би да се изцери от нея, с какво въодушевление установява, че страховете му са неоснователни, че тя е неизлечима!", Емил-Мишел Чоран.

*

"Дали хора от стъкло биха били по-добри? Дали ще им се налага да внимават повече за другите? Човек не е достатъчно чуплив. Това, че е смъртен, не е достатъчно. Трябваше да е чуплив", Елиас Канети.

*

"Всяка сутрин се събуждаме като счетоводители, изкалкулирахме всичко в нас и около нас, сами си сложихме ДДС на усмивката, на сълзата, на мечтите си, на всичко", Елин Рахнев.

...