Когато си изпълнен с празнота до последната клетка. Когато силата на
слабостта е обсебила напълно всяка твоя мисъл и всяко твое чувство. Когато по някакво нелепо стечение на обстоятелствата е
уязвена моралната ти устойчивост. Когато вината на невинността и наивността ти предизвикват нечия неутолима свирепост, яростна безпардонност,
злеприкрито остроумие, но и смълчано, но предсказуемо пренебрежение. Когато с
опропастяването и моментната ти лабилност пробуждаш нечий инстинктивен
присмех и предумишлена забрава. Когато
бездумието или многодумието ти се случват на приливи и отливи. И когато
всичко това е твоята временна визитна картичка. Тогава най-ясно се усеща
и разбира духовната себестойност на околните, искреното им и обикновено
ефектно човеколюбие, не по-малко ефектното им мащабно и алтруистично
мислене, чистотата на помислите и патоса на големите им планове за
благополучието и благоденствието на човешката цивилизация. Тогава
най-бързо можеш да тестваш света и да провериш нечия душевна чистота, нечия вродена доброта, нечий интелект и нечия извисеност. Тогава - когато си в низините на съществуването. В покоя на нетърпимата болка. Тогава - когато си останал само и единствено по сянка. По една-две думи. По едно-две изпуснати изречения. (Като току що изписаните.) И толкова. Полуобраз. Получовек. Полудуша. Потънал в очакването.
-
