...
"Човек трябва да избира четивото си така, както подбира своите приятели.
И понеже животът е къс, а времето невъзвратимо, умният търси да общува с
умните автори, които могат да му осигуряват духовно здраве. Обаче
духовното здраве е като всяко друго - за да го поддържаш, необходимо е
да познаваш болестите и понякога да ползваш противоотрови. Затова човек е
принуден от време на време да се занимава с глупостта - да следи
нейната еволюция и да диша по необходимост отровните й пари.
Но върши това с мярка, в границите на една добре разбрана духовна
профилактика - колкото да придобие имунитет и да се предпази от
заболяване." Това споделя литературният критик Борис Делчев в сборника с
размисли, озаглавен "В късни часове" (изд. "Хермес").
А аз се чудя защо толкова често се подвеждам по "лъскавите" корици, когато се запознавам с определени хора и когато им се предоверя и се "зачета" в тях. И колко често се оказва, че като разтвориш "книгата", която е попаднала в ръцете ти, се оказва, че е с "дефектни страници", текстът - пълен с правописни грешки, а написаното - ощетено откъм смисъл и искреност.
А аз се чудя защо толкова често се подвеждам по "лъскавите" корици, когато се запознавам с определени хора и когато им се предоверя и се "зачета" в тях. И колко често се оказва, че като разтвориш "книгата", която е попаднала в ръцете ти, се оказва, че е с "дефектни страници", текстът - пълен с правописни грешки, а написаното - ощетено откъм смисъл и искреност.
Признавам си, все още привличат вниманието ми подобни издания
с добро оформление и изкусителни анонси на кориците, които съм си
въобразил, че са написани от наистина умни и човеколюбиви (или
читателюлюбиви) автори. Но се оказва, че това са били чисто и просто
едни най-обикновени житейски графомани, чиито "отровни пари" са толкова
силни, че замайват и има опасност да предизвикват у теб халюцинации до
оглупяване.
-
