Системата обича извънсистемните играчи. Вдъхновява се от тяхната свирепа
непоколебимост и неосквернимост, за да съществува активно и пълноценно. Те я мобилизират. Извънсистемните играчи предизвикват всичките й
възможни механизми и схеми, за да ги покори, да ги омае, да ги съблазни и
употреби. Системата системно систематизира. Това е вроденото й
предназначение. А извънсистемните играчи до последен дъх й се
противопоставят. С всевъзможни мимолетни и внезапни тактики. Подхвърлят й случайни и неслучайни улики. Предизвикват я. До изтощението от
размечтаване. До изтощението на сетивата. До изтощението от и на смисъла. И
така - до безкрай.
...
Какво по-приятно от това да напуснеш матрицата от упоени гледни точки поне за малко. Да подхвърлиш една-две реплики на приспаното от
свръхскорост и лесносмилаем смисъл човечество на реалния и виртуалния
свят. Да те заподозрат. В бягство от установеното. От нормата. От
правилото. В безотговорност. Да те укорят в неконвертируемо свободолюбие и неконвертируема наивност. Да санкционират спонтанността и
внезапността ти. Да те обвинят. Да те одумат. И да те забравят. Какво по-приятно от това. Да напуснеш матрицата. Поне за
малко. И какво по-опасно.
12 декември 2013 г.
-
