Какво би заситило глада и какво би утолило жаждата ти, задаваш си понякога този въпрос на въпросите, опитвайки се да намериш внезапен, неопровержим, чист и честен отговор. Една случайно изпусната фраза от случайно минаващ край теб човек. Една случайно дочута дума от разговор на съседната маса. Едно случайно почувствано и настръхнало безмълвие от случайно прочетен стих в случайно попаднала в ръцете ти книга. Една секунда, в която случайно се опомняш. Една секунда, в която си припомняш, че съществуването на съществото ти е безкрайна серия от случайности. Че си живял напълно и без остатък случайно. Сред случайни хора, на случайно място. И че си просто един завършен случаен човек. Опиянен от случайни размишления на глас.
8 декември 2013 г.
-
