Днес, когато сме преситени с думи, пресипнали от крясъци, притиснати в ъгъла от непредсказуеми обстоятелства, насъскани и насъскващи с проскърцващ и несекващ език на враждата, днес, когато липсва помежду ни топлината и в ръжда преражда се златният прашец на сетивата, спешно се нуждаем не от социална, психо- или лъчетерапия, а от стихотерапия.
7 декември 2013 г.
-
