ЗА НЕВИДИМОТО, КОЕТО ИЗБОЖДА ОЧИТЕ

...

Рутина, агресивна ерудиция и тор наоколо. Рутина, агресивна ерудиция и тор. Стада от души под зоркия поглед на слепия кариеризъм. Доброволно опитомени кресливи наследници на празнодумството и нямата меркантилност. Смаяни и откърмени от антиестетиката на поп фолк мисленето същества без същество. Има ли нещо по-страшно от това? Има ли нещо по-страшно от рутината на глупостта? От агресивната ерудиция на обиграните властолюбци и общителни егоцентрици за масова употреба? И има ли нещо по-отблъскващо от торта на стадните души?

Перспективни персонажи с безукорна сръчност и завидна корист приватизират тихомълком публичността с успешното си кариерно развитие и благополучие. Неопетнени, сияещи от невинност биографии упражняват монопол над истината, над обществените блага и над авторските права върху живота на цели стада от души. Рутинираните рутинирано изземват и обезсърчават, обезоръжават мнителността ти. Невидимото е толкова невидимо, че направо ще ти избоде очите. Докато се се усетиш, то усърдно и внезапно изличава думите, жестовете, мислите, спомените ти. 

Как, как да не бъдеш непоправим оптимист в такава приказна за живеене обстановка? Опиянен от настоящето мечтател с една-две метафори в джоба. Как, как да не се наслаждаваш на развоя на скандалните събития, които засищат жаждата ти за реалност? Засищат, засищат... та чак до пресищане. Как, как да не ръкопляскаш на нечие безапелационно кариерно развитие? На нечия завидна рутина? На нечия агресивна ерудиция? На нечие пропагандно човеколюбие? И как да не пропишеш поезия в такова време. Пропукано време. В такова време пониква спонтанно въпросът на въпросите - а душата има ли длъжностна характеристика?

19 декември 2013 г.

-