С ПЪЛНО ГЪРЛО

Той крещеше с пълно гърло. 

Крещеше. Месеци наред.
Дни наред. Часове наред. 

Изпълваше с крясъци 

всяка минута, всяка секунда. 

Нищо не можеше да го спре. Нищо.
Крещеше, крещеше, крещеше. 

Взривен от равнодушието и малодушието, 

които маршируваха стриктно наоколо. 

Крещеше.

С пълно гърло. 

С пресипнал глас.
С пресипнало сърце. 

Изгубил тишината си. 

Изгубил опорната си точка. 

Изгубил самоинициатива. 

Изгубил чувството си за мяра. 

Изгубил чувството си за реалност. 

Изгубил съзнание. 

Беше като бягаща сянка между невидимите и високи стени 

на повсеместната поквара и покосяващото високомерие на злото. 

Крещеше.

От месеци наред.
От дни наред. Часове наред.
Всяка минута. Всяка секунда. 

С пълно гърло.
С пресипнал глас. 

С пресипнало сърце. 

Крещеше...

                    крещеше...

                                          крещеше... 

Наум.

                                           18 декември 2013 г.

-