Едно
от най-тъжните, най-опасните, но и най-неизличимите като че ли
състояния на човешкото същество - равнодушието пред нечия слабост,
безпомощност или моментно падение. Но не онова равнодушие, породено от
безпросветност, от невежество, от простодушие или посредственост, а
напротив - онова равнодушие, придружено с високомерието на ерудицията.
Агресивната ерудиция, както я наричам. Вечно високопоставена. С
претенцията за всезнаене и всеможене. Но дистанцирана от най-простичките
неща в живота. Това е едно от най-разочароващите и чудовищни проявления
на човека. Да обърнеш гръб на някого точно, когато той има неистова
нужда от подкрепата ти. Да отместиш поглед от някого точно, когато той е
вперил очи в теб с искрена молба за помощ. Да махнеш с ръка и да му
подхвърлиш някоя нелепа или някоя заучена любима фраза. Или просто да го
подминеш с безмълвието си, да премълчиш нечие страдание, нечий вик.
Това е проява на най-искрена перверзия на съвестта, която няма аналог. Равнодушието на ерудицията - това е една от най-долните и срамни тайни
на човешката същност.
20 декември 2013 г.
-
