Може
би един ден в хипермаркетите, в големите вериги магазини, в кварталните
магазинчета, а защо не и по пазарите, ще се продава добре пакетирана...
тишина. За да сме шумоизолирани и шумоустойчиви. За да сме
думоизолирани и думоустойчиви. Ще имаме крещяща нужда от тишина, която
ще ни е потребна, жизненоважна. Защото си живуркаме, но по навик
надприказвайки и надвиквайки се. Пристрастени към плямпане плямпала.
Влезли в ролята на невредими и безвредни Говорни апарати. Произвеждаме
шум и клишета до несвяст. Правещи се на всезнаещи и всеможещи. Но бедни
откъм метафори. Бедни откъм съдържимо. Оглушали от децибелите на
поредния и широкоразпространен новговор на времето. Реално ощетени обаче
откъм плодоносна и осеняваща сетивата ни тишина. Ощетени откъм бавни
мисли, откъм бавни, но извисени идеи. Онази тишина, в която обикновено
пониква идентичността ти. От която пониква смисъла. Пониква сияещото
значение на нещата. Тишината, от която пониква самият живот. В
най-чистата му и свята форма. Вероятно един ден ще се редим на опашка,
за да си закупим тишина. За да се заситим. Ние, гладните за тишина.
Затова ви съветвам още отсега да си я пакетирате в домашни условия. Да
се презапасите. Запасите от тишина са път към избавление. Сложете я, ако
трябва в буркани. Крийте я, ако трябва по тайници и нужници. По мазета и
тавани. Където ви душа иска. Където ви сърце подскаже. Защото като нищо
един ден ще се наложи да си я купувате. С надценка. Ако щете вярвайте.
18 декември 2013 г.
-
