Понякога отворена бездна е човек. Можеш да скочиш в него. Да се скриеш. От себе си. От другите. От целия свят. Да те приюти. В бездната. На
болката си. Но можеш и да не скочиш. Само да се огледаш за миг в
празнотата му. И да продължиш. По своите си улеи и пролуки. Еднакво
вдъхновяващо и пречистващо е. Понякога отворена рана е човек. Кърви,
кърви. Можеш да попиеш кръвта на душата му. Или да рисуваш с кръвта му. Да нарисуваш малък портрет. На съвестта си. Ярък автопортрет, ярък. Но
можеш и да не рисуваш. Можеш да се притечеш на помощ, но можеш
и да не се притечеш. Всяка бездна е изпитание, всяка рана е изпитание. А
всяка случайна или предизвикана проява на спасителен алтруизъм - паметна.
10 декември 2013 г.
-
