...
На дъното е смътно, мътно, мудно. На дъното си само ти и самотата на
сетивата. На дъното си само ти, и нищо друго. Дъното е счупеното тайно
огледало на душата.
...
Понякога човек сам хлопва в капана на обстоятелствата, който си
изобретява в отчаян опит да намери пролука и душата му да намери покой, да намери излаз, да попие нов изгрев, друг хоризонт. Тогава дори и
думите са безсилни да изразят агонията, да оттласнат, да укротят и
да те сдобрят с безвремието.
...
Всеки има право на триумф, но и право на провал.
...
Всеки има правото да се изкачи със сетни сили до върха на очакванията на
останалите, но и правото да се спусне, отново със сетни сили, по
стръмното нанадолнище. За да провери и взриви дадена ситуация. В името на
промяната. На движението. Или за да отговори на очакванията на
безутешния край, от който понякога внезапно пониква ново начало като
умира нечий смисъл, за да се появи друг.
...
Всеки има правото на възход,
който да го извиси и от който да засияе,
но
и правото на разпад, чрез който да се преподреди,
да се сглоби отново в
себе си.
...
Тогава, когато си объркан, когато си покосен от неизвестното и едва
свързваш двата края, когато всичко се обръща с краката нагоре, имаш
правото да допуснеш, че алтруизма и съпричастността съществуват. Имаш
правото да изкрещиш болката си, но и правото да се превърнеш в анонимно
безмълвие във времена на гръмогласие, властващи помпозни клишета
и
(не)прикрита безпардонност и лицемерие. Ти избираш. Ти имаш право.
...
Когато внезапно те напусне смисъла (или предизвикаш общоприетото и
общовалидното да те напуснат) и изпаднеш в безпомощно състояние да
оцелееш в житейската матрица, зареден с апатия и доброволно
обезсърчен, тогава се освобождава празно, но видимо място за поредната
насрещна илюзия. Тя тихомълком се превръща в пречистваща имплозия и
мобилизира сетивата ти за друг тип познание за света. Вероятно.
9 декември 2013 г.
-
