Това,
което най-силно ни сближава е... отчуждението. То ни прави предумишлени
съмишленици. Предумишлено сърцати варвари под прикритие. Предумишлено
загрижени. Всеотдайни до последната клетка духовни (понякога и духовити)
екстремисти. Безпомощни пред моралната си неустойчивост и жадното
празнодумство, с които поглъщаме този свят. Безпомощни заради ленивите
ни съзнания, от които пониква този свят на непредвидимото, на
несигурното, на ускореното живеене. Оцеляваме на предела на възможностите си. На предела на очакванията си. На предела на
сетивата си. Чрез отчуждението си препрочитаме другите, но не ги
предпочитаме. Това, което най- ни сближава е че си чужденеем. Чужденеем
си. Любезно настървени един спрямо друг. Надникваме, надничаме в душите си през лупата на непоправимото си късогледие. Отхапваме. Отхвапваме
лакомо. Кълвем. Кълвем покълнатото. Кълнем. Кълнем на воля. Отнемаме. Отнемаме нечие вътрешно недвижимо имущество. Упражняваме се в малодушие
на едро.
17 декември 2013 г.
-
