"Да
променя застиналостта, тъжната и бледа светлина, безсмисленото
говорене. Да влея смисъл в неволно изречените думи, които нараняват, в
чакалнята пред лекарския кабинет, в опаковката с бисквити… ", казва в
интервю френската писателка Ясмина Реза. Да, това е
изкушението при истинското писане. Да влееш смисъл и в най-баналните и
инфектирани от клишета изречения. Да оживиш бъдещи истории през
неочаквани езикови изблици и проникване с взлом в нищетата на нищото. Да
разобличиш и разопаковаш заученото. Да извадиш от контекст. Да влезеш в контекст. Да влееш, а защо не и понякога да прелееш смисъл. И в същото време се чудя. Защо и отвъд писането не се стараем да си
вливаме един друг смисъл, а обикновено си вливаме или преливаме
безсмислие? И защо обикновено произволно си подливаме безсмислие? За да
подхлъзнем нечий свят? За да контузим нечия душа? Остава ни да
се самоутешим с умните отговори, които ни застигат в истинските книги, в
истинските филми. Онези отговори, които се раждат от въображението и
прозрението на истинските творци.
19 декември 2013 г.
19 декември 2013 г.
-
