„БЕЗ УПОЙКА” ЗА ПОДВИЖНИТЕ ПЯСЪЦИ НА ЧУВСТВАТА
Людмила Габровска
Когато разгърнеш новата стихосбирка „Без упойка” (ИК
„Изток-Запад”), имаш чувството, че се изправяш срещу огледало, което показва и най-скритите
страни на смутното време днес и начина, по който жигосва душите ни. Малко
автори владеят това изкуство така, както авторът Петър Петров.
Написани с финес, наблюдателност и пронизващи
сравнения, творбите му се открояват с голяма оригиналност. Те са вдъхновени от
това, което той самият нарича „подвижните пясъци на чувствата”, умората от
„маскировъчните костюми”, клишетата и рамките, които уж ни сочат пътя, а
всъщност секват свободата ни.
Дарбата на автора е позната от първата му книга „Пин код:
Лукчета”, която спечели голямата награда за поетичен дебют на конкурса „Южна
пролет” през 2004 г. Петър Петров, който работи като водещ новини и редактор в
програма „Хоризонт” на БНР, се откроява с идеалния баланс между чувствителност
и аналитичност в стиховете си.
„Без упойка” определено е от книгите, които носят
душевна наслада и рядкото усещане, че авторът ти е като близък приятел, който
прецизно и мъдро те разбира.
9 ноември 2013 г.
--
