събота, 9 ноември 2013 г.

СТАТИЯ ЗА КНИГАТА МИ "БЕЗ УПОЙКА", ИЗЛЯЗЛА ВЪВ В-К "МОНИТОР"




„БЕЗ УПОЙКА” ЗА ПОДВИЖНИТЕ ПЯСЪЦИ НА ЧУВСТВАТА

Людмила Габровска

Когато разгърнеш новата стихосбирка „Без упойка” (ИК „Изток-Запад”), имаш чувството, че се изправяш срещу огледало, което показва и най-скритите страни на смутното време днес и начина, по който жигосва душите ни. Малко автори владеят това изкуство така, както авторът Петър Петров. 

Написани с финес, наблюдателност и пронизващи сравнения, творбите му се открояват с голяма оригиналност. Те са вдъхновени от това, което той самият нарича „подвижните пясъци на чувствата”, умората от „маскировъчните костюми”, клишетата и рамките, които уж ни сочат пътя, а всъщност секват свободата ни. 

Дарбата на автора е позната от първата му книга „Пин код: Лукчета”, която спечели голямата награда за поетичен дебют на конкурса „Южна пролет” през 2004 г. Петър Петров, който работи като водещ новини и редактор в програма „Хоризонт” на БНР, се откроява с идеалния баланс между чувствителност и аналитичност в стиховете си. 

„Без упойка” определено е от книгите, които носят душевна наслада и рядкото усещане, че авторът ти е като близък приятел, който прецизно и мъдро те разбира.


9 ноември 2013 г. 


--