Живеем във чупливи времена. Чупливи думи си разменяме. Чупливи мисли си отглеждаме. С чупливи чувства се похищаваме. С чупливи тела пребиваваме. С чупливи души обитаваме пространството.Обречени на краткосрочните си планове и краткосрочните си мечти. Обсебени и обсебващи. Изпълнени до краен предел с триумфираща празнота. Осквернени от политиканствания и интимни апокалипсиси. Призвани да словоблудстваме и да се замеряме с мимолетни сентенции. Живеем във чупливи времена. Корупционно пропускливи. Продажни и разпродаващи. В неустоима саморазправа с всеки попаднал в полезрението ни. Твърде самоуверени, но и твърде чупливи. Заченали и зачеващи болестотворни парадокси. Влезли в ролята на лъжесвидетели, но не и на истиносвидетели. А и такава дума - истиносвидетели - май не съществува, за съжаление. Живеем чупливо. Чупливи до последната клетка. И чупливо ще посрещнем края.
10 ноември 2013 г.
-
