...
Триумф
на празнословия, политиканстване на дребно, безгранична корупционна
пропускливост и неограничена властова разюзданост са заразили
общественото пространство. Всяко послание отехтява в себе си, а не в
общността. Всяка публично споделена дълбока мисъл е приклещена в
мъртвата хватка на бездарен политически театър, в мъртвата хватка на
първичните обществени инстинкти и непредсказуеми обществени настроения и
нагласи. Несподелен смисъл, несподелими ценности, несподелимо
съществуване, несподелим вкус. Игра на сенки без тела, игра на думи без
съдържание, игра на мътни образи без корени. Нисък праг на социално
въображение. Отехтяваме в себе си, изкушени от всевъзможни имитации.
Блуждаещи електорални единици, загубили опорната си точка във време на
информационна война и информационен тероризъм. Кой и защо заличи
табелата "изход"?
...
Когато
се движим като влакове без разписание, когато всеки и по всяко време
потегля нанякъде си по свой коловоз, когато всеки го играе самозван и
опиянен от ускоренията на времето и на егото си машинист, тогава
катастрофите са неизбежни. Живеем без разписание, без разпределение на
ролите, без осъзната компетентност, затова и съвместното ни битие ни се
привижда катастрофично и обречено. Като че ли живеем по принуда заедно, а
не по законите на общосподелимо време и общосподелима история, които
изискват други предчувствия, други очаквания, други настроения за
нормалност.
...
"Таблоидната политика неминуемо ражда таблоидна икономика, а след това
таблоидно изкуство, после таблоидна журналистика и накрая таблоиден
живот от десет часа дневно зомбиране пред телевизионните програми. Това
не е случайност. Това е нечий политически проект всичко в Сърбия да се
сведе до вечни непродуктивни конфликти", Александър Тиянич, сръбски
журналист. Приликите с нашата мила родна действителност са поразителни! У
нас властват с пълна сила таблоидните ценности и таблоидните шаблони,
всеки е обречен да попадне в таблоидната месомелачка и уязвен до
последната си клетка, да стане волна или неволна жертва на размахвани
словесни бухалки... А и у нас освен бум на жълтата преса и бум на
псевдополитически лидери се води и невиждана информационна война с
всички позволени и непозволени средства, избухва информационен тероризъм
с непредвидими последици, от който всички целокупно сме потърпевши,
мисля си.
...
Живеем
тягостно във времена на информационна война, която се води с всички
позволени и непозволени средства, във времена на информационен
тероризъм, от които сме потърпевши целокупно. Размахват се словесни
бухалки, сменят се информационни декори, отнема се правото ни на
информиран избор, пропагандира се езика на агресията и омразата, езика
на разделението, а не на сближението, на сдобряването. Протестите са
доказателство, че обществото боледува, че общественото тяло изпитва
болка и търси спешно лечение, спешната намеса на автентични и опитни
лекари, а не намесата и влизането с взлом в историята на самозвани
псевдолечители, гадатели, билкари... Време е за нови лица (а не за нови
безличия) на политическата сцена, които да вдъхновят поне една обща
здравословна кауза. Има ли нещо по-силно от вдъхновението?!
18 ноември 2013 г.
-
