...
Има
дни, в които се отприщва автентичната ти енергия. Дни, в които намираш
поне една единствена мисъл, на която да закрепиш дълбоко в себе си
разлюлялото се от морални преврати, властова и емоционална разюзданост,
опиянено от непредсказуемост човечество. Дни, в които правиш лична
равносметка само в рамките на ЕДНА СЕКУНДА. Душата ти застава пред
огледалото "в цял ръст" и не може да се скрие. Няма как да се скриеш от
себе си, няма къде да се скриеш от себе си. Няма скрито-покрито.Дни, в
които само в рамките на една секунда дори и клишетата придобиват някакъв
здравословен смисъл, стига да намериш сили да се покаеш и да поискаш
прошка от... себе си. Дни, в които не можеш да премълчиш, да потулиш
искреността си, да се заиграеш или подиграеш с личността си. Не можеш да
се подведеш или да се самоизмислиш. Да отделиш секунда за среща със
себе си. И да прогледнеш. Точно този път. Точно в тази секунда.
13 ноември 2013 г.
...
Има
дни, в които някой ти подава ръка в... последната секунда. Дни, в които
някой не ти е обърнал гръб. Не те е изличил от паметта си. Не те е
изтикал встрани от съзнанието си. Дни, в които една единствена секунда
ти подсказва, че доброто в човешката природа не е упоено, не е
изкоренено, а е тук, има го, живо е. Дни, в които някой все пак е
отделил една от своите секунди, за да ти я посвети и да ти инжектира
надежда. И ти няма как да не оцениш този миг. Няма как да не се трогнеш
от съпричастието. От нечия откровеност и споделеност. Има дни, в които
някой ти подарява една от своите секунди и я превръща в твоя опорна
точка. Има дни, в които не е лесно да напишеш и една дума, не е лесно да
разкриеш и една своя мисъл публично. Дни, в които дори нямаш сили да се
срамуваш от провала си. Отрязък време, в който си на дъното на дните и
някой те измъква от хаоса с една своя секунда. Някой ти подава ръка. В последната секунда. Тези дни не се забравят. Никога.
14 ноември 2013 г.
-
