С какво можеш да нахраниш едно общество, за да е заситиш алчността му за събития, за смисъл? С лозунги и второкачествени митове, как с какво! Да му пробуташ поръчкови послания, да го накараш да се заплесне по някой друг скандал, да превземеш отвътре четвъртата му власт (медиите) и да му подмениш мечтите, да му направиш промивки на душата (колективната! ако има такава, разбира се). Дай му на народа залъгалки да си играе, дай му турски сериали и шоупродукции, дай му поп-фолк концерт пред храм-паметник "Александър Невски". Дай му, дай му. За да ти е всеотдаен, послушен, да изпълнява мръсните ти поръчки, да сънува мръсните ти сънища. Ето как ще приключа този мой спонтанен коментар, докато денят е на привършване... Със стихотворение на Константин Павлов, което е писано през 1980 година. Включено е в книгата "Отдавна" (изд. "Жанет-45", 1998 г.). Излишно е да намеквам, или да подчертавам - гениален творец.
Правителствен лозунг:
Преди да нахраним Човека,
трябва да захраним Системата.
А Системата се храни с Човеци.
Достатъчно понятно ли ви е? Надявам се, че да. С такава поезия се калява душа, с такава. Другото е вой на графомани и протежета на лъжата. Другото е разпродажба на етикети за масова (зло)употреба.
...
