събота, 19 юни 2010 г.

ЗА СТРОГО ОХРАНЯВАНАТА ЛЪЖА И БЕЗДОМНАТА И САМОТНА ИСТИНА



 
Не ви ли се струва много странно? Лъжата днес се движи с въоръжена охрана. Под строга охрана е. Оцелява, оцелява. Шоуменства. Разгонва се... Пробива си път, пробива. Издръжлива е на всякакви температурни аномалии. Рекордно издръжлива... Размножава се за секунди. Появяват се нови и нови лъжи, които изпитват остра необходимост от нова охрана. Няма свършване. Дали пък един ден най-почитаната и разпространена професия няма да е тази на охранителите, на баретите, които се грижат за сигурността на Лъжата, питам се?

А какво да кажем за Истината? Горката. Тя е като клошар. Стои встрани. Наблюдава. Попива със сетива светът около нея. Проси. Просякинята, която подава самотните си ръце към подминаващите я бездушни. И се надява обаче един ден някоя истинска душа да се спре до нея. Да се запознае с нея. Да я приюти, нахрани, изкъпе, отгледа. Да я облече с чисти дрехи. Да се погрижи за нея. За старините й... Истината, просещата...

Сами си изберете от коя страна да застанете. Как да осмислите живота си. Мамейки, подмазвайки се, службогонствайки, робувайки на простотията, високомерничейки, слагайки си бронежилетките на Лъжата, или спасявайки Истината, приютявайки и отглеждайки я, превръщайки се в неин верен последователи.

Отвъд лъжльовците и лъжкините, кокетничещите властолюбци и проституиращите с душите си болестотворни псевдоелити. Не морализатори, нито натегачи на Истината, а импулсивни и спонтанни, емоционални и чувствителни личности, които знаят за какво са се родили, какво е добро, какво е любов, какво е живот.
 
ЖИВОТ.
 
...