Не погазвам авторските права на Константин Павлов, публикувайки на блога си негови стихове. Поне такова е вътрешното ми убеждение. Желанието ми да архивирам тук и сега точно определени негови думи, е неустоимо. Голям поет. Как да устоиш на гениалността му, как? Би било вълнуващо да се рецитират негови стихотворения от трибуната на Народното събрание. Примерно. Внезапно. Извън рамките. Един депутат (или една депутатка) да вземе негова книга, да отвори на произволна страница. И да зачете... С пълно гърло. До пресипване на гласа. Би било вълнуващо. Да кажем в петък, точно когато БНТ предава директно парламентарния контрол. Би било... Изчезнал вид са. Несъществуващ вид.
Търсим себе си слепешката.
И когато докоснем себе си,
отвратени се пускаме.
(Нещо лигаво,
нещо гадно...)
За да може да продължим отново...
(Пак лигаво.
Пак гадно...)
1980 г.
(из стихосбирката "Отдавна", изд. "Жанет-45", 1998 г.)
...
...
