Бях на две пресконференции днес. Пробно. За нова работно място. От опит глава не боли, нали така се казва. Да, да... Бяха ми необходими точно два часа, за да осъзная, че нямам емоционален ресурс, нито текуща адекватност на сетивата, за да репортерствам на повикване. Да жужа като някакво насекомо на повикване в пространството, само и само да се занимавам с така наречената журналистика. И не мога да не споделя, че ми мина една интересна мисъл през главата. По-добре да работиш в погребална, отколкото в... информационна агенция. И на двете места се погребват факти, поставят се некролози на времето и временността на видимото, и на двете места се грижиш за тленното (информацията също може да бъде тленна, защо не!), но поне по-доходоносна и по-чиста ми се струва работата в погребална агенция. Въпрос на моментно усещане.
Някой ще каже, че няма срамна работа. Да, няма. Но по-срамното, според мен, е да се занимаваш днес с журналистика, отколкото да си на трудов договор в погребална агенция. Поне на едното място смъртта всекидневно ти намеква за себе си, смъртността те отрезвява, окриля те, ако щеш, докато на другото - в журналистиката - си жив погребан, умело гримасничещ мъртвец, тяло на повикване. В журналистиката умираш бавно и многократно всеки ден, колкото повече вникваш в псевдосъбитийността и псевдогероите на деня. Това е истината. Докато в погребалната агенция няма скрито-покрито. Десетки съдби са угаснали пред очите ти, а ти се грижиш за нечии тленни останки, организираш и изпълняваш погребални ритуали срещу заплащане. Но ти е чиста съвестта. Свършил си си работата.
Журналистика... работа като работа... да, да!
Някой ще каже, че няма срамна работа. Да, няма. Но по-срамното, според мен, е да се занимаваш днес с журналистика, отколкото да си на трудов договор в погребална агенция. Поне на едното място смъртта всекидневно ти намеква за себе си, смъртността те отрезвява, окриля те, ако щеш, докато на другото - в журналистиката - си жив погребан, умело гримасничещ мъртвец, тяло на повикване. В журналистиката умираш бавно и многократно всеки ден, колкото повече вникваш в псевдосъбитийността и псевдогероите на деня. Това е истината. Докато в погребалната агенция няма скрито-покрито. Десетки съдби са угаснали пред очите ти, а ти се грижиш за нечии тленни останки, организираш и изпълняваш погребални ритуали срещу заплащане. Но ти е чиста съвестта. Свършил си си работата.
Журналистика... работа като работа... да, да!
...
