Пътувам си сутринта с маршрутката. И какво да видя. От петнайсетината души в бусчето поне петима бяха със слушалки в ушите. Откъснали се от суеятната, дори от мълчанието на околните. Потънали в техен си свят. Изглеждат неутрални, отвъдни. Хем са тук и сега, но хем и не са.
Маршрутката беше претъпкана. Задушно. Но явно носенето на айпод в днешно време е вид измъкване, спасително уединение от миниобществото в шофираното с бясна скорост превозно средство. Или пък употребата на мобилен телефон, който може да архивира музика, любимите ти хитове, или на който да слушаш столичните радиостанции - това също е вариант. Преди десетина години си беше лукс да имаш уокмен. Рядко можеше да засечеш по улиците човек със слушалки в ушите. Те не бяха и много по джобовете на обикновените хора. Но сега технологиите се развиха до такава степен, че простосмъртните спокойно могат да си закупят за символична сума елегантни като форма музикални устройства, които да те отнесат в съвсем други емоционални състояния. Движиш се по мръсните тротоари, заобикаляш още по-мръсните автомобили, които са паркирани на тях. Разминаваш се с минувачите, но изпадайки в доброволна зависимост от подбрана музика ти имаш "привилегията" да си нещо като социален призрак. Социално животно си, но в същото време го играеш по ръба - леко асоциален. Така е. Заживяваме сред генерацията на запушените уши.
-
