Няма какво да се залъгваме. Това тук си е виртуална морга. На милиони говорещи уязвими телеса, на милиони смълчани души. Бродещи псевдоними, бродещи виртуални сенки. Блогове, чат форуми, скайп общество... Думата тук, чувството тук, емоцията тук, присъствието тук... Всичко това е свръхускорено, но подчинено на тотално архивиране. Застопорено, увековечено присъствие. Всеки, който промълви, който изпусне дума, коментар, звук, е вековен мимолетник. Обграден от безнадеждност... Абсурдистко е, меланхолично, но всеки съучаства, обречен е да бъде вписан във виртуалната морга - било то с мисъл, било то с фраза, било то опакован в клюка, в сън, в грях, в спомен. В себе си, отвъд представата за себе си. Приютен в личната си пауза...
Сърдечно - аз.
Сърдечно - аз.
...
