Да, тази вечер по улиците почти нямаше хора в София. Към осем вечерта не можеше да се забележи жив човек. Като че ли наистина ценим семейството и традициите, събрали са се празнуващи близки по домовете си. Жив човек нямаше навън. Докато се прибирах от работа. Ще вземе, че ще се окажем читаво общество. Или поне много добре го играем този театър на семейността, на приемствеността - точно по празници като коледните, новогодишните. Образцово общество. Или образцово балканско племе. Нещо такова. Интересна би била статистиката. След празниците. След голямото пазаруване. След милионите разменени ласкави думички. Статистиката. Да. Дали за кратък времеви отрязък е имало по-малко конфликти, по-малко катастрофи, по-малко раздели, по-малко интимни пропадания... Статистиката. Нахъсването да се съизмериш, да се покажеш, да се изговориш, да се упоиш от емоции. Да засвидетелстваш обичта си към близките - през етикета, през опаковката, през опаковачната хартия... До умозаслепение. Да си напазаруваш уважение на килограм. Нещо такова. Истинско. Или неистинско. Да се поднесеш на обществото. Като скрит кадър по време на блъфопразнуваниците, заснети с милиони домашни камери и цифрови домашни фотоапарати. Ти. Сред.
--
