ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИКА КОЛЬО КАРАМФИЛОВ ВЪВ ВЕСТНИК "МОНИТОР" (2009)

Художникът Кольо Карамфилов:

СЕБЕДОСТАТЪЧНОСТТА Е ОТЖИВЕЛИЦА

Вените на културата ни са запушени. 
Търсим озеленяване на душата в галерия P.A.R.K.

Карамфилов е един от най-популярните съвременни творци у нас. Сценограф, скулптор, живописец, график, илюстратор. Роден е в Пловдив през 1963 г., където завършва сценография. Има над 50 самостоятелни изложби. Основател е на групите за неконвенционално изкуство „Ръб" и „Диско 95". Носител на Гран при от Първото международно бианале на графиката в София. Работил е с театрални режисьори в Русия, Румъния, Украйна. Художник на филмите „Хълмът на боровинките" на Александър Морфов и „Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов. Илюстрира множество книги, сред които на писателя Людмил Станев и поета Елин Рахнев. Последната му изява е експозицията Post в пловдивската галерия P.A.R.K.

- Съпруг сте на Лиза Шопова, дъщеря на големия актьор Наум Шопов. Как бихте коментирали скандала около спирането на представлението „Крал Лир" в Народния театър? Шопов е дълбоко обиден...

- Не бих коментирал неговите думи. Само ще кажа, че „Крал Лир" е от последните театрални чудеса в България. Културно престъпление е да бъде спирано. Няма да извадят от афиша безкрайните пиеси на бездарници от театъра, които кибичат с години там, а... Представлението явно е технически тежко, но към такива представления трябва да има особено отношение. Но на мързеливия българин му е сложно да направи нещо... трудно. Жалко за великолепния спектакъл.

- Чу се, че сте продали всичките си творби от експозиция ви Post.

- Това, което се е чуло, е слух. Изложбата ми включва 9 картини и 11 скулптури. Една от картините подарих на сина си. Откупиха се 3 платна и една глава, това е истината.

- Откупки по време на криза, не е лошо.

- Ще трябва да наведем глави, докато отмине бурята. Няма как. Слава богу, към работите ми има интерес от мои стари колекционери. За радост имам приятели, които са безкрайно търпеливи към хулиганщината в изкуството ми.

- Разкажете повече за галерията?

- Съвместен проект с трима мои приятели е. Заиграхме се на темата да направим пространство за изкуство. Името е закачка, но „парк" буквално значи озеленяване. Търсим озеленяването на душата, на сърцето на гостите на галерията.

- Изложбата носи името Post или „След"...

- Да се замислим какво остава от нас след нас... Имаше намигване към Вазарели, към Ротко, към младия Пикасо... Изложбата е като филм, като спектакъл. Един актьор си отива и който и да го замести, вече няма да е същото. Искам да е като на кино. Филмът свършва, актьорите се пръскат и това е.

- Защо съчетавате скулптури и картини?

- Главата създадох, защото е вместилище на всичките ни дивотии, мисли, морал, цензура. Най-голямата ми картина се казва „Урок по плаване". Ако Мойсей е имал божията сила да отвори Червеното море и да поведе народа си, ние тая сила я нямаме. Не е зле да се научим да гребем. Няма друг вариант.

- Как се преживява като художник у нас?

- У нас има запушени канали на дишане в системата на културата. Страшен тупик, мисля, че на родопски значи затворена улица.

- По коя улица да поемем тогава?

- Към Европа... Испания, Германия. Където съм правил изложби. Ние не комуникираме с Европа. Чакаме я сама да дойде. Не, няма да дойде... Каква беше тази истерия срещу Давид Черни? Ето той ангажира Европа със себе си? Боза е цялата му инсталация, но Черни отиде при Европа, а не тя при него. Давам такъв пример за пичовско нахалство. Не сме само ние избъзиканите, имаше и други страни.

- Защо загърбихте сценографията?

- Поприключих с нея. Театърът временно не е моето място. Художникът е свободно, тичащо животно. Няма команди отляво и отдясно. Колективната работа ме кефи, но за известно време. Тя ме ъпгрейдва. Помага ми да изляза от рутината. Когато остана дълго сам, винаги влизам в някакъв общ проект, за да ми се размърдат малко сетивата.

- Как оцеляват колегите ви?

- Знам художници, които са рисували картини, държали са ги и като страдат от безпаричие и нямайки средства за нови платна, рисуват върху старите. Много трудно се оцелява като артист и художник в съвременна България. Искат се зъби, нокти и лакти.

- Кои хора ви поддържат духа?

- Късмет е, че познавам писателя Людмил Станев и поета Елин Рахнев. Толкова са упорити в гоненето на личната си крайност и себенамиране.

- А кое за вас е отживелица?

- Отживелица е неумението да напоим алеите си. А алеите са пътеките, по които ходим. Този народ живее в огромна отживелица! Отживелица е това, че хората смятат, че са прецакани. Никой не прави нищо за никого. Забравили сме, че всичко е скачени съдове. Ако ти вземеш от мен, аз ще взема от теб. Няма начин. Себедостатъчността е отживелица.

Интервюто взе Петър Петров

(портретни снимки - Венцеслав Юскеселиев, а фотосите на произведенията - от личният архив на художника от експозицията "Post")

15 март 2009 г., в-к "Монитор" 

Уточнение от 2014 година... Спомням си, че тогава се постарах да публикувам две интервюта с Кольо Карамфилов. Те бяха извадени от запис на няколкочасова наша среща. Едното излезе в "Монитор", а другото - в "Политика". Не исках да спестя на аудиторията ценните му размишления. Затова направих този експеримент, използвайки по-голям обем печатни издания. Видяхме се в едно заведение, което се намира в парка "Заимов". Там проведохме разговора. Възхитих се на неговата духовитост и нестандартен артистизъм. На харизматичността и енергичността му. На боравенето му с думите. На рисунките, които правеше, докато говорихме и възбудено анализираше и ми дешифрираше. Много от споделеното така и не попадна на страниците... Никога няма да забравя тази Среща.

Поклон пред Паметта, Таланта и Високата му Душа!

...