Дори и да имаме
изреченията в главата си,
все още не сме сигурни,
че можем да ги пренесем
и върху хартията,
фразите ни плашат,
първо ни плаши мисълта, после - фразата,
после - евентуалната невъзможност
да сме съхранили тази фраза
в главата си,
когато решим да я запишем,
често се случва да запишем
някое изречение
прекалено
рано,
друго - прекалено късно,
трябва обаче да го запишем
точно навреме, иначе е изгубено,
реших да се хвана за този пасаж
в края на "Бетон" на Томас Бернхард,
за да запазя известно равновесие,
докато претърсвам себе си
за онова изречение,
което да превърна
в спонтанен стих,
за да обера
до шушка
любимите ти тайни,
страховете ти любими,
а сетне да допиша със ситни букви:
мечтая да сбъдна мечтите ти неизмечтани.
-
