Внезапно задуха топъл вятър.
Все едно беше късна пролет
в началото на октомври.
Беше от онези вечери,
в които се прибираш
пеша след работа,
а анонимен вятър
те придружава,
преследвайки
сянката ти.
Нямаше търпение
да си свали грима.
Да отмие дума по дума
този иначе рутинен ден.
Имаше залепнали думи
не само по дрехите,
но и по небцето ѝ.
Можеше
да ги преглътне
с неизвестен стих,
намерен на случайно
отворена страница
на забравена
до леглото
невидима
книга.
Такива книги
в книжарниците
няма да намерите.
Те се пишат само на ръка.
От една ръка те се пишат.
Не ме питайте дали е
или не е моята...
-
