Взех си кафе
и тръгнах към
пейката, на която
често пиша стихове
с учестен пулс за нея,
но днес нямаше как
да направя същото.
Есента беше
превърнала
пейката ми
в картина.
Та кой ти сяда
върху картина?
Ще си допия кафето
в компанията на буболечките,
скрили се на есента под килима...
