Тази споделена мисъл от Зигмунт Бауман, която ми попадна и публикувам по-долу, напълно съответства на моето възмущение в момента от липсата на протестен инстинкт тук и сега у много от известните хора на културата и изкуството. Всички онези, които пресметливо мълчат близо два месеца и не обелват и дума срещу безобразието, овластената некадърност, арогантност и зловеща некомпетентност, очевидно нетърпими и опасни, крайно рушащи устоите ни. По-скоро иронично обявих бойкот на творческите изяви на всеки доказал се иначе популярен талант, който егоцентрично и конформистки се спотайва, заради което загубих и приятелства от почувствали се уязвени или "рекетирани". По-страшното за мен е да нямаш будна интуиция за случващото се и да не ти пука за цялото, а да си креташ и живуркаш в килията на самодоволството и ловко да избягваш каквато и да е социална емпатия, да не търсиш искрен начин за отпор, съпротива. Трудно се диша сред такова нехайство и непукизъм. Лесно се съчиняват оправдания. Разочарованието расте. Дано повече хора в културата и изкуството ни се осмелят да протестират. Протестът е надпартиен, чисто граждански. Няма друга истина за протестната вълна. Казвам го убедено и открито. Ще протестирам до дупка всеки път, ако трябва всяка година, при всяко престъпно и задкулисно управление на страната ми. Оставка!
-
