Тази вечер не ми се разпитват косите ти,
както вятърът обича да ги разпитва.
Не ми се разказва защо все още
продължавам да искам оставка
на премиера и правителството,
какво е това право на протест,
какво е граждански инстинкт,
интуиция за справедливост,
социална емпатия какво е,
защо се задушавам от
мълчанието на видни
хора на културата
и изкуството ни,
защо съм пак
на площада,
дълг ли е
или не е.
Няма как да опиша
как мирише свободата
на хиляди умове и сърца,
събиращи се всяка вечер,
оставили страха зад гърба.
Мирише на пролет
в самото начало
на тихата есен.
Накратко
е това.
Тази вечер
няма да подслушвам
и клюките на щурците.
Има къде-къде по-важни неща.
Като да държа ръката ти невидима,
забравил името ти, миналото ти,
без да знам размазан грим ли
има по лицето ти безкрайно
или симптоми на упорита
и гладуваща самота.
Като да вървим
без гласове
през този
стих.
Към изходната врата...
-
