В стиховете ти има ритъм,
математика, логика, строеж,
каза ми тя, чист е звукът им,
като водопад са, жива вода.
Така е, признах ѝ,
внимавам как
разлиствам
секундите.
Кога се притаявам,
кога се влюбвам в сенки
на хора, вещи и моменти,
кога умишлено досаждам
и с думи не на мястото им.
Понякога си мисля, че
би било престъпно,
ако не опиша как
попивам с дъх
капките дъжд
по косите ѝ.
Понякога
не ми се мисли,
а ми се заобикаля
всяка удобна мисъл.
Съвсем скоро данъчните
ще започнат да облагат
много яко и поетите,
ако продължавам
така напористо
да опоетизирам
и онова, което
не им изнася.
Или не им влиза в списъка
за обилно опоетизиране.
Не ми пука за тяхната скука,
казах ѝ преди да падне нощта,
но ми пука за усмивката ти,
за тънката ти очна линия,
за начина по който
си общуваш
с болката
в мен...
-
